Публикувана от 
вестник „168 часа”, бр. 45, 6-12.11.2012
Инж. Александър Обретенов
Преди двадесет години на мен и инж. Юлиян Русев (сега – началник отдел „Лов и опазване на дивеча” в Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) към Министерството на земеделието и храните (МЗГ) ни бе поставена задача от ИППГСС „Агролепроект” да разработим частта „Фауна – опазване и възпроизводство” към първия паркоустройствен проект на Национален парк „Пирин”. Предпроектните проучвания на фауната вече бяха извършени от Жеко Спиридонов (журналист, създал по-голямата част от резерватите в България), но поради последвало неразбирателство с ръководството на „Агролеспроект”, задачата ни бе прехвърлена на нас.
С помощта на бившия еколог на парк Пирин (сега Началник сектор „Контрол и охрана” – юг на Национален парк „Рила”), който много добре разбра целта на проектирането – инж. Румен Колчагов и 14-те директори на горските стопанства върху чиито територии се разположи парка успяхме да установим местообитанията на 171 вида риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. Определихме статуса им на застрашеност, както и мерките за опазване на популациите в зависимост от това дали са защитени или ловни видове. Предвидихме места за подхранване и подборен отстрел на ловните видове (благораден елен, сърна и дива свиня) в затворени басейни, далеч от туристически маршрути, места за фотолов и наблюдение на редките видове – дива коза, мечка и глухар, определихме допустимите запаси на дивеча и оптималните полови и възрастови структури които трябва да се поддържат – нормални полови съотношения с цел здрави и жизнени популации. Площта, която обхващат наличните резервати в парка (7271.6 ха) е предостатъчна за съхраняване в естествено състояние на наличните растителни и животински видове. Такива са и средно големите дивечовъдни участъци към горските и ловните ни стопанства, в които все още се е запазил дивеч, способен да се разселва в предоставените райони на Ловно-рибарския съюз. В останалата територия на парка (33195.3 ха) проектът предвиждаше разумно стопанисване на дивеча.
За зла участ по време на проектирането в Министерството на околната среда и водите дойде Монтгомъри от САЩ. И явно повлияни от него, или от някои допълнителни сили, председателят на Експертния технико-икономически съвет – инж. Георги Петрушев и подгласниците му – Жеко Спиридонов, инж. Величко Величков (тогава експерт в дирекция „Национална служба за защита на природата” на МОСВ) и инж. Димитрина Берберова (тогава н-к отдел „Озеленяване” в „Агролеспроект”) обявиха „Резерватен режим за дивеча” в парка. Доказателство за това е, че преди теренно-проучвателните работи отидох при тогавашния координатор между Министерството на горите и Министерството на околната среда – инж. Георги Петрушев и го попитах:
- Как ще стапанисваме дивеча в националния парк „Пирин”?
А той ми отговори:
- За мен няма две мнения по въпроса - само подборен отстрел.
Логично беше да отговори така, след като заедно с инж. Д. Берберова вече беше публикувал преводна статия за стопанисване на дивеча в деветте категории паркове в света от която ясно се виждаше, че в тях дивечът не се стопанисва само в резерватите.
Същият този състав реши, че не може да се обяви „Резерватен режим” за гората, тъй като територията на парка е голяма и загубата на тази дървесина ще е пагубна за дърводобива.
До тогава вече бях минал по 2 - 3 пъти най-дългите маршрути на Стара планина, Рила и Пирин (предложените планини за Национални паркове), бях ръководител за изработването на 90 ловоустройствени проекта и вече познавах България на пръсти. Добре познавах нравите на планините, дивеча, хищниците и хората.
Защитавах проекта с неоспорими доказателства, че и в парк „Пирин” дивечът трябва да се поддържа в допустими запаси.
Жеко Спиридонов се възмути пред Експертния съвет:
- Какви са тези допустими запаси на дивеча? Достатъчно е само да се спомене, че в Пирин има благороден елен, сърна, дива коза, мечка и глухар.
Отговорих му:
- Аз се радвам че допустимите запаси, които ние определихме след теренно-проучвателните работи за близки до Вашите, които сте определили при предпроектните проучвания.
Но гласът ми се заби в стената.
Предупредих Експертния съвет, че ако не поддържаме допустимите запаси на дивеча може да настъпи каламитет, което може да доведе до унищожаване на ценни растителни видове. Експертът от МОСВ успя да убеди Експертния съвет, че щял да прогони дивеча от парка и да го отстреля извън пределите му?!?!
Предупредих ги, че без хранилки за зимно подхранване дивечът може да измре от недохранване и отслабване на организма, от хищници или от бракониери поради липсата на контрол. Казах им, че и преди обособяване на „Резерватен режим” при наличен (тогава) около 400 бр. диви кози - пролетен запас, бракониерите убиват по около 100 бр. на година. Въпреки това председателят беше категоричен:
- Авторът на проекта да го преработи в „Резерватен режим”, а „Агролеспроект” да възстанови разходите за проектиране.
Аз естествено не се съгласих да го преработя, тъй като милея за дивеча и знам, че съм прав. В резултат на това получих заплаха за уволнение от инж. Румен Райков (тогава зам. директор, а сега – директор на „Агролеспроект”), който в присъствието на инж. Христо Субев (бивш директор на „Агролеспроект”) заяви:
- Считай, че ако не предадеш дискетата с проекта до 15 мин. си уволнен!
Резултатът е налице – виталиговите петна по ръцете ми от преживения стрес ще ми го напомнят до края на живота, а бракониерите смляха козите за две години.
Преди обявяването на „Резерватния режим” в Пирин аз бях преброил 70 диви кози около вр. Вихрен. Със съпругата си (още като студенти) наблюдавахме през пролетта от красивата полянка, изпълнена с цветя на първата седловина над х. Вихрен в посока - вр. Вихрен стадо 15 кози на отсрещния северен склон как се беше разположило над една преспа. Две малки козлета с изправени предни крачета смешно се пързаляха по дупета, качваха се и пак се спускаха, или се кюскаха с рогца.
На 20-21.10.2012 за пръв път се престраших да погледна отново Пирин и да се кача на вр. Вихрен с трите си внука и родителите им за да видя резултатите от творението на МОСВ. Стремях се да не гледам безбройните нащърбени безлюдни бетонови коруби около шосето където преди това имаше тучни ливади със стада овце и крави. Стремях се да не гледам и оголените хълмове на вр. Тодорка, вследствие разрешения дърводобив и ски туризъм в особено големи размери. Стремях се да не гледам и накачулените от всички страни дори и по хълмовете на планината причудливо настръхналите многоетажни хотели, които сякаш се стремяха да смажат гордото в миналото малко градче Банско - бащин дом на великите майстори на перото Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров. Единствено високите зидове около двора на църквата „Св. Троица” бяха успели да съхранят част от уханието на здравец и красиви свежи цветя, което силно впечатли децата. Знаех, че там – горе ще мога да покажа на внуците си връстницата на моята България – Байкушевата мура, че ще могат да видят искрящия бял мраморен Вихрен. Говорех им и ги вдъхновявах за това.
Вечерта забелязахме стадо от 24 диви кози които идваха от северния склон на Вихрен – Казана. Сутринта бяха в подножието на искрящите мраморни скали на южния му склон. Бях щастлив, че все още ги има. По данни от официалното пролетно преброяване през тази година съгласно Планът за управление на дивата коза бяха установени 5 бр. на северния склон и 14 на южния. Явно, че това беше същото стадо, след като се бяха родили приплодите. Колкото и лаик да е човек, ще разбере, че това е само 1/3 от наличните кози преди обявяването на злокобния „Резерватен режим за дивеча” на цялата територия на Националния парк.
Не отричам, че новите указателните табели, поставени около пътищата и хижите са много красиви и необходими, но за съжаление – до тук. От там нататък щетите продължават. Първото убито теле от мечка през тази нощ на 10 м от туристическата пътека порази децата. Стадо крави, беше нощувало там, което личеше по утъпканата и обилно наторена трева. Мечката е дошла от близката мурова гора, убила го е и се е опитвала да го пренесе, но само го е изтеглила на 5-6 м нагоре. Не е била много едра, което си личи от отпечатъка й в кравешко изпражнение. Друго доказателство че не е убито от вълци са разхвърляните черва около стомаха, тъй като те започват пиршеството обикновено от там. Прясночервената кръв доказваше, че телето е убито тази нощ. Грабливите птици и лисиците нямаше да оставят червата там цяло денонощие.
Убитото теле от мечка на 10 м от туристическата пътека:
Разхвърляните черва на телето, убито от мечка:
Следата на мечката, оставена в кравешко изпражнение:
Следващото разчарованието дойде от красивата в миналото полянка на първата седловина, осеяна сега с кравешки изпражнения. А когато стигнахме до огромното стадо крави на южните склонове в подножието на вр. Вихрен разбрах че дивите кози вече никога няма да слязат до полянката. Стадото крави е било докарано от Сандански и оставено там без пастир, въпреки че пашуването на домашни животни без пастир е забранено. Стадо говеда над 80 бр. от двете страни на туристическата пътека, между които и голям бик. При доближаване той става много опасен. Да, за съжаление „Резерватният режим” в парковете важи само за дивите животни, а не и за домашните. Между стотината туристи, с които се разминахме през деня имаше и доста деца. Виждал съм снимки от Алпите, как стада по 20 -30 диви кози си пасат спокойно на 10 – 15 метра от туристическата пътека, от двете страни на туристите и знам, че това райско преживяване никога няма да се случи в моята България.
Огромно стадо говеда без пастир около туристическата пътека в подножието на южния склон на Вихрен:
Следващото убито теле, този път от вълци намерихме на десетина метра от туристическата пътека на главното било на Пирин, в подножието на величествения искрящ от сутрешното слънце мраморен връх Вихрен в местността Кабата. Телето беше паднало на една страна, дишаше много тежко. Мъчеше се да изправи главата си и ни гледаше жално с големите си черни очи. Когато внучето ме запита:
- Дядо, можеш ли да му помогнеш?
Аз отговорих почти през сълзи:
- Не мога.
Когато слязохме от върха телето вече беше умряло.
Доказателство за това, че второто теле е убито от вълци са проядените ставни връзки на коленете и задния бут. Убито е на централното планинско било където най-често се придвижват вълците. Според мен не са успели да ядат от него, защото един турист беше спал на върха в спален чувал за да снима изгрева на слънцето и слезе много рано, с което ги е подплашил.
Красивата някога полянка, изпълнена с цветя, сега е утъпкана и осеяна с кравешки изпражнения:
Убитото теле от вълци на централното било на Пирин:
Проядена става на предния десен крак от вълци с още червена кръв:
Проядени задна става и бут от вълци:
Не по-различна е картината и другите два национални парка – „Рила” и „Стара планина”, в които след отхвърлянето на проекта ни за парк „Пирин”, дивечът бе поставен в същата злокобна категория – „Резерватен режим”. Подобни случаи като този съм преживял десетки пъти, но животът ми не е толкова дълъг и нервите – толкова здрави. А и да ги разказвам – знам, че нищо няма да променя в тази машина, задвижвана единствено от много пари.
Дори да знам кой е виновен за разрухата, аз знам, че няма да мога да предпазя внучетата си от подобни покъртителни сцени в сърцето на прекрасната ни природа. И въпреки това си казах: „Ще опитам да помогна на живите телета, на дивите козлета, на младите туристчета, които тепърва започват да разбират колко страшни са ударите на живота...”. И се захванах да пиша тази статия точно като удавник за сламка. Защото знам че съм прав и не ме е страх да казвам недостатъците в очите на хората. Защото не мога да издържам като гледам как младите и надеждни българи напускат моята България без дори да са успяли да видят колко е красива! Те дори не са живяли в пустиня, за да могат да оценят в какъв земен рай са се родили!
Статията е предоставена от автора на БГ ЛОВ.
Още статии на инж. Александър Обретенов:
КОЙ ЛИКВИДИРА ДИВЕЧА В БЪЛГАРИЯ?
ДОПУСТИМ ЗАПАС НА ВЪЛКА - инж. Александър Обретенов (видео)
Ловоустройственото проектиране в България
Четете още:
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
