В девети брой на списание “Лов и ловно стопанство” от 1982г.е била публикувана статията “Идеалния птичар” в която се разказвало за историята на пойнтера неговото развитие в дореволюционна Русия и СССР. Главната цел на статията е била пропагандата в полза на породата и подем на интереса към нея.

Какво се е изменило за пет години? Много начинаещи ловци стоящи пред проблема за избор на куче и само информативно запознати с породата до сега нямат пълна представа за достойнствата на пойнтера. И тъкмо обратното, някои стари ловци разполагат с такава информация за тези кучета, за която пойнтерджиите даже не се досещат.

В последните една – две години в Москва значително се повиши интереса към пойнтера. Достатъчно е да се каже, че само в 1986г от четиридесет родени кученца 32 са закупени от московски ловци. Търсенето на пойнтери в пъти превишава тази цифра. Съвсем очевидно, че този резултат се получи в следствие на активната дейност на клуба на любителите на пойнтири. Благодарение на целенасочената пропаганда за породата и разяснителната работа започна да се променя отношението и на старите и на начинаещите ловци към пойнтера. Предполага се , че спадналия интерес може да се обясни с много невярната представа за тези кучета.

Само какви небивалици може да се чуе за пойнтерите! При това “аргументацията” против пойнтера винаги произлиза от хора, които никога не са ловували с тях. Не рядко около ринга на Московските изложби може да се чуе как на млади ловци се разяснява за всичките “трудности” при лова с пойнтери:...”С това куче, млади приятелю, Вие ще можете да постреляте само на бекасини. За тетреви и глухари даже не си и помисляйте – кучетата се страхуват от тях”. А при разговорите за лов на патици – лицето на” наставника” изразява суеверен страх.

Всичката тази антиагитация толкова вреди на развъждането на ловни кучета, че се появи необходимост да се запознаят широк кръг собственици на кучета и ловци , които искат да си закупят, макар че информацията за пойнтера – винаги и навсякъде е първи сред птичарите.

Опитният дресьор знае, че обучението на пойнтера не е по-трудно например от на сетера. Сезонът за лов с пойтери продължава / в зависимост от възможностите на собственика / от началото на лятно-есенния лов на пернати в август до настъпването на зимата и установяване на дебела снежна покривка, а обект на лова е всичкия пернат дивеч на който се ловува с другите птичари. Това са представители на дъждосвирци – бекас, голяма бекасина, горски бекас, а в късна есен – малка бекасина. Това са кокошевите – сива и бяла яребица, тетрев, глухар, фазан, пъдпъдък. Това са полските – ливаден дърдавец, . Накрая различни видове патици.

Разбира се пойнтера по-малко се използва при лова на водоплаващи. Но не е излишно да се напомни, че на състезанията по лов на патици / работа на водоплаващ дивеч/ , които се проведоха в Уляновск, именно пойнтер зае първо място.

Но все пак пред лова на патици, пойнтерджиите предпочитат високоестетическя лов на традиционните видове пернати изначално характерни за птичарите. Пойнтерът представя онази поезия на лова, за която със страст и упоение са писали Тургенев и Толстой, Аксаков и Некрасов. А в този лов пойнтерите нямат равни.

В последно време много се говори за така наречената универсалност на кучетата в това число и птичари. Трябва най- накрая да се изясни, че това е относително понятие, че няма куче за всички видове лов, както няма абсолютно универсално оръжие.

Така е и с птичарите. Повечето собственици на кучета, особено начинаещи, се уповават на някаква всепригодност и многоцелност на германските птичари. Да, те са един вид “ерудити” , така да се каже, “широко образовани инженери”, решаващи много задачи на добро ниво, но не са корифеи. А ето пойнтерите – това са “учени”, които блестящо знаят и вършат своята работа.

Кой например ще отработи потайния бекас или плашлива бекасина така, както ще го направи пойнтера? След темпераментния галоп, често преминаващ в кариер, с вдигната глава, изведнъж кучето забавя ход и според приближаването до птицата, повдига все по-високо глава улавяйки и най- слабия мириз . С тези качества, най-вече се отличава пойнтера от континенталните птичари. Благодарение на работата изключително с висок нос и скоростта на пойнтера за кратко време е способен да претърси голяма площ, което обезпечава голяма продуктивност на лова в сравнение с по-бавните германски птичари и гордон сетера.

Апотеоз /върха/ в работата на птичара това е стойката. По красота, напрегнатост и скулптурност стойката на пойнтера безусловно е най-изразителна в сравнение с всички други породи птичари. Най-известният руски зоолог, ловец и кинолог Леонид Павлович Сабанеев е писал: “ Що се касае за стойките, в това отношение – по красота и продължителност, пойнтерът нямат съперници. Той притежава вродена стойка и я проявява още като малко кученце на няколко месеца”.

“Като цяло работата на пойнтера е много красива, много по-красива от на сетера.

Това не е стегнатия ход/ като вдървен/ на английския сетер, не са насечените подскоци както на повечето ирландци, не е тежкия галоп на гордона, а бърз бяг като на хрътка с високо повдигната глава: пойнтера не извива гръб, не се изгърбва и не обтяга / изпъва проточва / шията и главата, отпускайки опашка подобно на борзая. Той може да спре от пълен кариер и да замре на стойка като истукан/ статуя / , въобще движенията му са уверени и целесъобразни.

Изумително красив е пойнтера – кръстосващ в широка совалка ливадните простори. Радва очите неговата пъстра, ярка премяна – много удобна при лова в гората: лесно е да го различиш дори в храстите. Късия косъм не само спасява пойнтера от жегите , но дава и значително преимущество в домашни условия , пред дългокосместите събратя , вчесването на които представлява изморително занятие. Достатъчно е един път в месеца да се прокара със ситен гребен и собственика е избавен от необходимостта да минава с прахосмукачката. Влизането във вода през август и септември не вреди на пойнтера повече от на сетера, който дълго остава мокър. На пойнтера са достатъчни няколко минути работа и кучето на практика изсъхва.

От всички птичари най-рано започва да работи пойнтера. А.А.Чумаков пише в своята книга “ Моя метод за обучение на птичари “ за четири месечен пойнтер, който в тази възраст съвсем съзнателно е работел на птици. И макар подобни случаи на пръв поглед да изглеждат изключителни, пойнтера по принцип в най-ранна възраст проявява интерес за работа в полето. Ако в края на пролетта и началото на лятото се пристъпи към обучение на младото куче, то за ловния сезон по-вече или по-малко опитен ловец ще има готов помощник за съвмести скитания по ловните терени.

Следва да се каже, че дори в стари книги за обучение на кучета авторите винаги са подчертавали лесното обучение на пойнтера и са препоръчвали на начинаещи ловци да закопуват кучета именно от тази порода. Не са загубили актуалност техните препоръки и в наши дни. Казват даже, че самите кучета “учат “ неумелите си собственици правилно да ловуват. И действително, когато наблюдаваш обучението, а по-нататък и работата в полето, няма да видиш размахване на пръчка, няма да чуеш груби крясъци и т.н. Самия процес на обучение доставя на пойнтерджията едва ли не по-голямо удоволствие, от колкото лова. Това не е учудващо, защото е нужно много малко труд , за да се обучи и без това страстното по птици, но с мек / благ/ характер и дружелюбно куче.

За преимуществата на пойнтера при работа в полето сами по себе си говорят абсолютното болшинство на големите състезания. Експерти кинолози, в това число и привърженици на други породи, признават, че дипломи 1-ва степен, получени от пойнтери на изпитания е нормално явление, в същото време континенталните птичари и сетерите - получават високи оценки за работни качества по-рядко.

След всичките изброени достойнства, пойнтера е в най-голяма степен общително /контактно/ и предано куче. Много хора, иначе далеко от лова, по едни или други причини веднъж придобили пойнтер, през целия си живот отдават предпочитанията си на тази порода, ценейки в кучетата не само високите естетически качества, но се привързват към остротата на ума, някакво вътрешно благородство и аз бих казал – особена нежност на кучето.

“ От художествена гледна точка пойнтера представлява почти завършен тип птичар, идеал от сила и изящество. По красота на телосложението и енергията на движенията той няма равен на себе си...” .Думите на Л.П.Сабанеев , може би могат да се продължат така – най-добрите дизайнери в света са се трудили върху създаването на такива съвършени форми, обуславящи при това възможнотта за решаването на огромни функционални задачи.

Сред най-ярко изразените анатомични признаци – дълбоки атлетически гърди, побиращи големи по обем бели дробове, дълго и косо рамо – позволяващо на кучето да покрива големи разстояния с минимална загуба на енергия, забележителна релефна глава със съвършен обонятелен апарат – носът на пойнтера, аналози на който няма в природата. Най-острото обоняние от всички кучета - не само птичари . По далечност и сила на обонянието – това отдавна е потвърдено от практиката – пойнтерите са на първо място.

През 1985г в списанието е бил публикуван очерк на нашия писател и ловец Олег Василиевич Волков – “ МОИТЕ ЛЮБИМЦИ – ПОЙНТЕРИТЕ”.

Непременно го прочетете! Вие без съмнение ще се изпълните с чувство на уважение към благородната порода. Болшинството пойнтери са точно такива, каквито са представени в очерка.

А. Иоанесян, старший охотовед Центрального правления Росохотрыболовсоюза
"Охота и охотничье хозяйство № 05 - 1987 г."