Публикувана от 
Както някои други ловджийски породи, курцхаарът е отгледан в края на по-миналия век и по-късно в селекция със съществуващите стари породи е получен днешния вид на немския пъдпъдичар. През 1903 г. се събрали едни от най-известните кинолози, одобрили новата порода и започнал нейният възход. Макар, че тогава имало доста добри птичари, липсвало кучето, което шумно да работи по следа за подплашването на дивеча. Днес повечето ловци, привъженици на тази порода, ловуват в гористи, а и в полски райони с дребен дивеч. От година на година курцхаарът спечелва все повече приятели.
Немският пъдпъдичар от последните няколко десетки години преживява някои модерни явления касаещи неговата конституция и начин на работа с носа на поле, главно благодарение на неговите приятели извън Германия. Незасегнатият от тези явления, чието отглеждане и дресировка /остават в ръцете на немските ловци верни на традицията/ продължава в два вида – старият кафяв род, който е с по-груба нервна система и по-бавен, поради което и по-кратко ловува, и вторият-с фина нервна система и гореща кръв кафяво-бял пъдпъдичар с особени заложби за продължително ловуване. Досега двата рода се отглеждат отделно, за да запазят особеностите си.
В планинските и гористи области, където има едър дивеч, курцхаарът се води като куче, което търси по къвава следа. Ако не трябва да се използва за по-тежко преследване, то трябва да се обучи по-различно, за да се използва за подплашване на дивеча в ограничена степен. Тъй като курцхаарът гони зайци страстно и с удоволствие , положителните качества на носа, волята за следване на следа, сигурноста и шумното поведение трябва да се изпитат върху следа от заек.
Курцхаарът със своите 58-66 см височина на раменете е доста бърз. Широките гърди и здравият строеж на костите оказват влияние върху неговата издръжливост. Води се на дълъг ремък по кървавата следа при дълго гонене, за да даде най-високи постижения, както ни показват примерите от практиката. Качествата на тази порода се развиват най-добре в области със средно голямо количество дивеч, където гората, полето и водата се сменят с хълмисти, необозрими терени, а най-добре се проявяват сред сред голями гъсталаци и трънаци, където трябва да се прогонят от скривалищата им заек, лисица или да се открият фазани. Да се работи няколко часа в тръстиката и водата е без значение за кучето с неговата къса, гъста и груба козина. Изостреният нюх на търсача на сушата и в тръстиката, където намира дивите патици, учудва отново и отново.
Кучето е шумно само по съвсем прясна следа, затова здравият дивеч не бяга прекалено бързо от него. Лисицата се върти в кръг в гъсталака и намира проход, слушайки непрекъснато шумното кучето. Заекът се спира на всеки няколкостотин метра. Чакащия ловец скоро разбира шумното гонене и при разстящия му опит в съвместната му работа с кучето скоро се научава да разпознава за какъв дивеч става въпрос.
Преди години курцхаарите, чийто популярно название беше, а си е и още между по-старите ловци- германски брак, можеха да се видят по-рядко в областите с дребен дивеч. По нашия край /Пазарджишкия/ много години преди падането на комунистическия режим преобладаваха английските пойнтери и английските сетери. Дядо ми по майчина линия, към началото на 60-те години на миналия век имаше четери пойнтера и с тях ловуваше непрекъснато през целия ловен сезон. Днес, при съвременното разпределение на ловните райони за всяка дружинка, много често малките частни обработваеми земи са прорязани от многобройни пътища между тях. Тук не е желателно използването на куче, което преследва дивеча надалече. Такива кучета не успяват да „остареят” /помисли си защо?/, затова кучетата, които търсят на по-кратки разстояния се предпочитат от ловците. Но това не бива да доминира, защото волята за следване на следата на такива кучета може да намалее с времето и е възможно едно такова ценно качество да се загуби. Би било възможно да се поддържа универсалността на породата курцхаар, ако ръководството на Национален клуб курцхаар разшири програмата си за практически изяви освен само с „ ловна практика” , специалки, и с някои, които ще помогнат на ловците притежаващи курцхаари, и ловуващи в гористи райони да ги използват пълноценно. Всъщност, съвременната практика наблюдавана в полските изпитания, ясно показва високите постижения на курцхаара, близки до тези на английския пойнтер. Имам предвид поголовието курцхаари родени в България. Нека не забравяме универсалността залегнала дълбоко в него, и не на последно място влагането на много труд и време тя да изплува отново. Точно германският курцхаар е това куче, което показва добри качества като носач на изгубен дивеч. То безпрепятствено донася птици, зайци и дори лисици.
Ако германският курцхаар доказва, че е приложим във всяка област, то той винаги има в този случай разбиращ и компетентен водач. Излиза ли рядко на лов, кучето скоро ще забрави всичко и ще се изроди в гончия. То е истински работен тип куче, което по възможност трябва всекидневно да се извежда. Изпозвайте всяка предоставена ви възможност за участие във всякакъв вид мероприятие с практическа насоченост, където кучето ви може да изяви качества като обоняние, воля за следване на следата, както и способност на кучето да претърсва гъсталаците, или да галопира с лекота, претърсвайки обширни полски терени вдигнал високо глава за да улови и най-лекия дивечов мирис във въздуха, радостта му от водата и носенето на улов. Тези моменти извън ловния сезон отново ще ви поднесат ловна тръпка. Всичко това оказва влияние за поддържане на дресировката и довежда до високи постижения по време на лов.
29.01.2011 год. АТАНАС ВАСИЛЕВ-НАЙК
гр.Пазарджик
Материала е предоставен от автора на Ловен портал БГ ЛОВ. Забранено копирането!
Темата във форума: ТУК
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
