Статията е предоставена на Ловен портал БГ ЛОВ от:

Проф. експерт инж. Д. Дандаринов

І. Породни групи според класификацията на първата киноложка организация KC(UK) – Киноложки Клуб (Великобритания)

Какво е стандарт на породата?
По същество, стандарта на породата е картината, описанието на кучето с думи, за това как трябва да изглежда една порода , както и подробности за нравите на дадената порода. Тя е това, което се крие зад 210 различни породи кучета(по KC(UK) , които ние познаваме и обичаме днес. А стандарта на породата е модел, използван от животновъдите в опитите им да се опише размножаването на типичен екземпляр от породата, той се явява и основен инструмент на съдията при оценката на кучета в шоу-ринга(изложбения ринг).

История на породните стандарти.
Ако стандартите на породите ни помагат да разберем различните видове и типове кучета, както и да направим отговорен избор на куче, то как са възникнали те?
Най-ранните стандарти се отнасят към времената на деветнадесетото столетие, когато са се развили и диференцирали различните типове и породи кучета. Ранните селекционери били заинтересовани от определянето на особеностите на техните кучета. Така те се събрали, за да обсъдят и опишат това, което те са мислили, че е желателно да притежават като качества техните породи кучета.
Важно е да се запомни, че до тогава всички кучета са били отглеждани и развъждани ей така, „според нуждите и възгледите”!

Породни групи по KC(UK)

• Terriers (Териери) – те са били отглеждани, за да влизат в дупките под земята, откъдето да прогонят дивеча, да изкарат малките му или да убият вредителите.
• Нounds (обединено название на породите хрътки, гончета и кръвоследници) – това са ловни кучета, които ловуват, като преследват дивеча с помощта на обонянието или зрението си. Тези, които използват обонянието си са с по-къси крака, с по-дълги и висящи(клепнали) уши. Тези, които използват зрението си са с по-дълги и тънки крака, а тялото им е с конструкция, позволяваща развиването на висока скорост при преследване, издръжливи на натоварване.
• Gundogs – на български не съществува логичен и еднозначен заместител на този термин, като в руският и други славянски езици се използва термина”подружейная”, който е и буквален превод на същият. С този израз се обозначават кучетата, които работят в голяма близост до ловеца, буквално - „под оръжието”, „изпод оръжието”. (У нас най-често се използва термина «птичар», но с него се обозначават предимно кучетата, работещи със стойка, което е неправилно и непълноценно от киноложка гледна точка.) Това са друга група от ловни породи кучета, които са помагали и помагат на господарите си да осигурят препитанието си(в английската литература се използва буквалния израз – „да сложат храната на масата”). Най-често и тези кучета са били отглеждани на принципа на случайността и са били развъждани според функционалната необходимост. Късокраките спаниели били отглеждани, за да могат да бъдат използвани за лов в гъсто обрасли с храсти или с водна растителност терени. По-дългокраките и по-бързи кучета(пойнтери и сетери) били използвани с цел да претърсват колкото се може по-големи открити площи, като от тях се изисквало и да изчакват стопанина си, т.е. – да отбелязват местонахождението на дивеча, като се спират, казано накратко – да го маркират или да правят стойка. Високо носената им глава, отворените ноздри и силното обоняние способстват лесното изпълнение на задачата. Ретривърите, както подсказва името им, са били използвани за изтегляне(донасяне, изваждане) на мъртъв или ранен дивеч.
• Pastoral (Пастирски) – тези породи са разработени(създадени) да помогнат на човека да си управлява и защитава стадото добитък. И при тези кучета са заложени необходимите качества - гъвкавост(пластичност), бързина, пъргавина, издръжливост и природни пастирски(Herding) инстинкти. Космената им покривка трябва да бъде функционална да ги пригоди за справяне с тежките климат и терен. Обърнете внимание на разликата между "Бордер коли”, отглеждани за работа на просторни пасища(Fells) и по-малките Шетландските „овчарки”овчарски кучета(Sheepdogs), които са по-компактни, създадени за работа на по-малки на площ райони на Шетландските острови. Породата „Корги”, отгледани(създадени) с по-къси краката, са идеални за работа като поддръжка(heelers) на пастира, като участва в завръщането(прибирането) на добитъка, пръснат по техните(става въпрос за Уелс) стръмни върхове. Тези кучета умело хапят овцете или говедата малко над задните копита, като с това си действие постигат безусловно подчинение.
• Working (Работни,Служебни) – Работните(служебните) породи се използват предимно за охрана, търсене и спасяване. Охраняващите кучета са произлезли от Булмастиф(Bullmastiff) или дог, чийто размер и характер е много ефикасно оръжие за спиране на всички кандидат-бракониери или крадци. По онова време бракониерите са се ловели със служебни кучета и според законите откриването от тях на нарушител се е приемало за достатъчно доказателство. И днес, в някои развити страни това правило важи.
• Utility (Полезни, Общоползвателни) – С това понятие се описва група от кучета, които са били отглеждани за редица работни(полезни) дейности, но не са включени в определени спортни и работни групи.
• Toy (Играчки, Декоративни) – Те са били отглеждани предимно като животни-компаньони. Дребните по размер „изтърсаци” на съществуващите породи, които е трябвало да бъдат изхвърлени, са предизвиквали интереса на жените или децата като кучета за компания и игра. Това довело до развитието на дребните декоративни породи, наричани – играчки( на английски – Toy). Те били и са изящни и достатъчно леки, за да се навъртат около собствениците и да не им пречат в ежедневната дейност. Така Англичаните са се сдобили с „Кавалер Кинг Чарлз” и „Кинг Чарлз” спаниели, чиито корени могат да бъдат проследени чак до истинските им прародители – ловните спаниели.
По този начин, чрез описването на породите в стандарти и обединяването им в групи, формата и функцията са били взаимно свързани: формата, размера и темперамента на кучето са обусловени и са в синхрон с ролята им в живота.

ІІ. Породни групи според класификацията на МКФ
(FCI - Nomenclature des races)

Groupe 1
Chiens de Berger et de Bouvier (sauf Chiens de Bouvier Suisses)
Пастирски кучета(без Швейцарски пастирски кучета)
Groupe 2
Chiens de type Pinscher et Schnauzer - Molossoïdes - Chiens de Montagne et de Bouvier Suisses Пинчери и Шнауцери - Молосоиди-Швейцарски планински и пастирски кучета
Groupe 3 Terriers Tериери
Groupe 4 Teckels Дакели
Groupe 5 Chiens de Type Spitz et de Type Primitif Шпицове и Примитиви
Groupe 6 Chiens Courants, Chiens de Recherche au Sang et Races Apparentées Гончета, кръвоследници и сродни породи
Groupe 7 Chiens d'Arrêt Пойнтери
Groupe 8 Chiens Rapporteurs de Gibier - Chiens Leveurs de Gibier - Chiens d'Eau Ретривъри, прогонващи(спаниели), водни кучета
Groupe 9 Chiens d'Agrément et de Compagnie Кучета компаньони и тип „той”
Groupe 10 Lévriers Хрътки

Ако трябва да бъдем принципно пунктуални, то би следвало да кажем, че при използването на буквален превод някои от посочените термини придобиват малко по-различен вид. Например още в първа група нещата звучат така: „Овчарски и говедарски кучета(без Швейцарски говедарски кучета)”,т.е. „Кучета за овчари и говедари”. Нещата са малко по-различни, нали? В терминологията на БРФК (член на МКФ) се използва термина „пастирски”, което е обобщаващото понятие на горните две. Но за незапознатите с терминологията в българската кинология това би довело до определено объркване, защото повечето от хората отъждествяват думата „пастир” с „овчар”, което разбира се е неправилно, но е повсеместно срещан факт. По тази причина би могло да се използва и оригиналната(предложената от МКФ) терминология, т.е. „овчарски и говедарски кучета”, но предимно като уточняващо пояснение. За нашите читатели това не е от особена важност, но е ярък пример за ролята на превода във формирането на понятията и познанията в кинологията. За ловците ще е интересно да разберат, че в Група 7 под понятието „Pointing Dogs „(„пойнтери”, от английски) и „Chiens d'Arrêt”(от френски) се крият едни и същи породи кучета , като за българската киноложка систематика е прието да се казва : „кучета, работещи със стойка”, което пък например е нещо много чуждо и тотално непознато за новата Киноложка Комисия на НЛРС-СЛРБ, чиито представители наричат тези кучета – „ПТИЧАРИ”, понятие, което описахме по-горе. В българските ловни среди този терминологичен израз е доста разпространен, но се използва предимно в контекста на обсъждане на групата породи ловни кучета, с които се ловува на пернат дивеч, но никога като самостоятелен термин. Като се има предвид, че „птичари” могат да се нарекат не само кучетата, работещи със стойка, а и кучетата от други породи имащи и проявяващи способности и страст в ловуването на пернат дивеч(спаниелите, например), то можете да си представите до какви жалки и смешни ситуации води невежеството. С един замах, с една думичка само се заличават две цели групи породи кучета – Група 7 и Група 8. А те са разделени така, защото според изискванията на стандартите на породите, както и според правилата на FCI, тези породи се различават както по екстериор, така и по ловните си качества. А тези показатели са основата за проверката и оценяванията на стойността на породата. Друг е въпроса, ако ще се налагат нови понятия! Но пък за тази цел би следвало да бъдат информирани и останалите киноложки организации, а най-вече съответните научни и държавни институции, занимаващи се с подобни въпроси.
В Група 8 също са създадени и въведени приблизителни понятия, защото в оригиналните записи на МКФ се казва, че в тази група влизат: кучета апортьори( от фр.-за донасяне на дивеча, ретривъри- англ.), както и кучета за прогонване на дивеча. От немската терминология е взаимствано и се използва приблизителното! понятие: „буширащи кучета”, което в буквален превод означава – „храстуващи”(работещи в храстите) кучета. В английската терминология се използва – „Flushing Dogs”, което може да бъде преведено приблизително като „избухващи” кучета, но се има предвид точно „прогонващи” дивеча кучета. Във френската терминология се използва- „Chiens Leveurs de Gibier”, което е най-близко до нашето – „прогонващи дивеча кучета”. Последната група породи, включена в тази група са „водните кучета”, които на всички езици са наричани така, но обобщава в себе си породите кучета, създадени за работа предимно във вода.
Ще е много трудоемко да се изброят последователно всички породи, обединени в съответните породни групи. За да не се претрупват нещата, ще споменем само познатите и най-масово използваните от нашите ловци породи.
Група 3 (Териери)– всички разбират, че в нея са включени и познатите ни ловни териери : германски ловен териер(със задължителен работен изпит), английски гладкокосмест фокстериер, английски грубокосмест фокстериер, уелски териер, ирландски териер(без изпит по стандарт), Джак Ръсел и Парсън Ръсел териери, Ердел териер. Тези породи кучета се оценяват както по екстериор, така и по работни качества, като последното не е задължително според изискванията на МКФ.
Група 4 (Дакели)– обособена единствено за четирите вида дакели, с всичките им групи и подгрупи. Кучетата от тази породна група също се оценяват както по екстериор, така и по работни качества(задължително).
Група 5 (Шпицове и примитиви) – в тази група , в „Секция 2”са включени познатите ни северни ловни породи – Западно – сибирска лайка, Източно-сибирска лайка, Руско-европейска лайка ( като при тях работните изпити са задължителни по стандарт), KBD(Карелско мечо куче) и Фински шпиц(оригинала на Карело-финската лайка), като при последните две породи работните изпити са задължителни само в Скандинавските страни. В „Секция 7” (примитивни ловни кучета) са включени познатите ни вече – „Поденго” във всичките им породни разновидности и типове. Тези кучета се оценят само по екстериор и нямат задължителни работни изпити.
Група 6 – в тази група са включени небезизвестните ни и многобройни породи гончета: Блъдхаунд, Пойтевин, Билли(Биий), Френско трицветно гонче, Голямо Сентожско гонче, Вандейски грифон, Английски и Американски фоксхаунди, Босненски барак, Истрийско гонче, Истрийско грубокосместо гонче, Посавско гонче, Ариежско гонче, Бигъл-хариер, Гасконско гонче, Гръцко заечо гонче, Италианско сегужио, Сръбско трицветно гонче, Балканско гонче, Ердели копо, Брандъл брак, Щирско грубокосместо гонче(барак), Полски огар, Тиролски брак, породите Швейцарски гончета, Словашки копой, Германски брак, породите Даксбраке, породите Басет, Бигъл. В „Секция 2 – кръвоследници”, са включени ненадминатите : Хановерски и Баварски кръвоследници, както и Алпийският даксбрак. В „Секция 3-сродни породи” са включени Далматинеца и Родезийския риджбек. Всички кучета от тази породна група се проверяват и оценяват по екстериор и работни качества(с изключение на породите включени в „Секция 3”).
Група 7 – към тази група се числят всички познати ни Контенентални, Британски и Ирландски ловни кучета, работещи със стойка. Всички породи от групата се проверяват и оценят по работни качества( по стандарт – „с работни изпити”).
Група 8 – към тази група, освен всички породи ритривъри, са причислени и познатите на нашият ловец „прогонващи дивеча” кучета: Германски Вахтелхунд, Клъмбер спаниел, Английски и Американски Кокер спаниел, Съсекс спаниел, Английски и Уелски Спрингер спаниел. Към „Секция 3 – водни кучета” са причислени – Испанското водно куче, Френското Барбие, Ирландския воден спаниел и др. Всички породи, включени в тази породна група са и с работни изпити.
Група 10 – тук са причислени всички познати ни хрътки: Афганистанска хрътка, Салуки, Руска ловна хрътка-Барзой, Ирландски вълкодав, Дирхаунд, Испанско Галго, Грейхаунд, Уипед, Италианска хрътка(Левретка), Унгарска хрътка(Агар), Слоуги, Полски хрътка – Чарт и др. Породите кучета, включени в тази група не се оценят по работни качества, т.е. – без работни изпити.


-следва-

Темата в форума може да прочетете ТУК