Първи стъпки в отглеждането и възпитанието му.

Здравейте, уважаеми читатели. Ловният сезон вече отмина, но сега започва подготовката за предстоящия, за тези от Вас, които вече са убедени в необходимостта и ползата от чистопородно и добре обучено куче-птичар.Това което имам предвид е, че сега трябва да започне избора и търсенето на подходяща порода и пол на бъдещия ни ловен помощник. Някои ще кажат, че има още доста време, но важните решения /а това несъмнено е такова/ изискват дългосрочно планиране. Резултата от това планиране, ще е налице по-рано от очакваното – още при откриването на ловния сезон. С този материал, ще се опитам да насоча вниманието ви към най-важните аспекти, за да може крайния резултат да бъде: отлично ловуващо куче, от порода която е максимално ефективна и подходяща за терена и индивидуалните предпочитания за лов. И така да започнем от самото начало, а именно:

Защо точно сега? Вземайки кученце, родено през декември, януари и февруари, ние правим най-важната стъпка към бъдещите способности на нашето куче. Кученце родено в споменатия период, ще бъде на 5-8 месечна възраст за откриването на ловния сезон. Това означава, че можем последователно да преминем /и то успешно/ през най-важните етапи от живота му:

- социализиране
- възпитание
- обучение

Така до откриването на лова, нашето куче ще бъде отлично възпитано /команди за послушание/ и ще е усвойло дори най-важното в практическия лов – търсене, стойка и апорт. В последствие по време на всеки ловен излет, в реални условия ще следим и изискваме от младото куче правилно изпълнение на всичко научено в тренировките. Ще го поощряваме и насърчаваме, а където е необходимо внимателно ще коригираме неговото поведение. Едва след като измине първия за кучето ловен сезон, можем да преминем към заучаването на по-сложни неща – сядане при вдигане на дивеча без команда, вдигане на дивеча по наша команда и т.н. Тук е необходимо да направя едно уточнение: т. нар. кучета –птичари психически съзряват доста рано. Затова често сме свидетели как 5 - 8 месечни кучета проявяват завидни умения по време на лов. Често ме питат – кога е добре да започнем с възпитанието на птичаря? Отговора ми е – възможно най-рано, още с вземането на нашето куче. Тук мога да се аргументирам така: Защо не пращаме на училище децата си след като станат на 10 години? Ще Ви отговоря - колкото по-рано мозъка започне да приема и обработва информация, толкова по- големи възможностти има да развие своя потенциал доста над средното ниво.

Избор на порода - при избора на конкретна порода куче - птичар, съвета ми към вас е първо да си отговорите на следните два въпроса:

1. Какъв е терена, в който ще ловувам с кучето?
2. Точно кои видове дивеч предпочитам и най-често ловувам?

Ще дам пример, който отговаряйки на тези въпроси обяснява избора ми на конкретна порода: Ловната дружинка, в която членувам се намира в полски район. Терена там е с открити пространства, храсти, не много гъста гора. Ловувам на пъдпъдък, яребица, фазан, горски бекас и заек. Не ходя на лов за водоплаващ дивеч. Затова моя избор е куче от породата курцхаар. Ако някой от Вас има подобни на мойте предпочитания, но обича лова на водоплаващ дивеч според мен по подходящия избор на куче от породата дратхаар. Най-общо казано: Личните предпочитания към конкретния вид дивеч и терена в който ще ловуваме имат водеща роля в избора на порода, а специфичните особенности на всяка една от тях можем да видим в специализираната литература. Естествено, не бива да забравяме, че не случайно има толкова много и различни породи птичари, всяка от тях е умишлено създадена да бъде точно такава и нейната ефективност е доказана чрез дългогодишното си съществуване.

Избор на пол - и тук личните предпочитания определят дали ще вземем мъжко или женско кученце. Необходимо е да спомена, че и двата пола имат както предимсва така и недостатъци. Затова ще си позволя да кажа кое е най-важното според мен тук: както знаете, за кучето ние не сме стопани а водачи на глутницата. Освен това в лова с птичар има постоянен контакт между ловеца и кучето – подаване и изпълнение на команди. Затова ако си взем женско кученце за него винаги ще бъдем лидери, а не конкуренция. Това условие ще ни е от голяма полза в бъдеще - в стремежа си винаги да ни угоди, в обучението и лова с женското куче ще имаме възможно най-малко трудности и по- голяма безотказност в изпълнението на нашите команди. Често чувам да се споменава един “недостатък“ на женските кучета – разгонването. Според мен това е по-скоро извинение, а не сериозен аргумент защото: ако отглеждаме женското куче в клетка /бокс/ избягваме риска от непланирано и нежелано раждане. Що се отнася, че с разгонено куче не можем да идем на лов, ще кажа следното – лова на пернат дивеч е индивидуален т.е. мога да ида сам на лов, с ловец без куче или с ловец с женско куче докато моето е разгонено. От друга страна - мъжките кучета са по- издръжливи физически и често имат по-уравновесен тип нервна система. Този факт не бива да се умаловажава, напротив.

И така, вече сме решили каква порода и пол куче ще си вземем. Намерили сме кученце, чиито родители освен отлични представители на съответната порода са се доказали като великолепни “работници“ в лова. Логично на дневен ред идва въпроса – Къде да отглеждам кучето? Понеже отговора ми ще прозвучи странно и някои от Вас ще се усъмнят в правилността му, подробно ще изложа аргументите си. Тъй като тук става въпрос за куче – птичар, е необходим малко по-различен подход ако искаме добре да се сработим с него и да спечелим доверието му. Затова е от изключително голямо значение през първите 3-4 месеца кучето да живее при нас – в апартамента или в къщата?! Това е необходимо, защото:

- кучето свиква да следи всяко наше движение, да реагира и различава интонацията на гласа ни
- контакта между нас и кучето не е само ежедневен, а постоянен – така от ранна възраст то ще ни има голямо доверие
- чрез постоянния контакт с кучето, ние също се научаваме да разбираме поведението и реакцийте му в различните ситуации – предпоставка с огромно значение в бъдещото обучение и лова с нашето куче

Накратко казано, отглеждайки кучето в такава обстановка се изгражда изключително силна връзка ловец - куче. В практическия лов тя много ясно се вижда, а признаците за нейното съществуване са:

- при подаване на команда, кучето я изпълнява с желание, мигновенно и точно – няма нужда от повторното и произнасяне с висок тон и наказания
- кучето само често търси визуален контакт с ловеца – предпоставка за усвояване на команди подавани с жестове, което освен че е красива гледка увеличава многократно ефектността от лова. Ловът с такова куче е истинско удоволствие не само за неговия собственик, но и за самото куче.

Сега да разгледаме първите стъпки в отглеждането и възпитанието на бъдещия ни ловен помощник. Ще спомена бегло някой неща касаещи отглеждането на кучето.

1. Храната – тя трябва да е съставена от растителни и животински белтъчини и мазнини, въглехидрати, минерални вещества и витамини. При съставянето на хранителния режим на нашето куче особенно внимание трябва да обърнем на пълноценните белтъчини. Тяхната липса е предпоставка за настъпване на разстройства на организма – малокръвие, забавяне на растежа, лош растеж на косъма, намаляване на устойчивостта на организма. Днес на пазара има голям асортимент от гранулирани храни – но въпреки че ползвам от тях лично аз предпочитам моите кучета да получават достатъчно количество питателна храна. Гранулите ползвам за обучение и когато ходя на лов на друго място за няколко дни. Ще спомена някои храни, които аз ползвам често: патешки фенери, пилешки продукти, качамак, ориз, овесени ядки. Избрал съм два варианта на хранене с тях:

- давам тези храни поотделно една от друга
- смесвам някой от тях – патешки фенери с овесени ядки

През две седмици сменям вариантите – така съм сигурен, че моите кучета получават разнообразна храна и се хранят пълноценно.

2. Грижи за здравето - съвета ми към Вас е: изберете ветеринарен лекар, който освен добра репутация като специалист има и висок морал. Така ще бъдете сигурни, че ако се наложи вашето куче ще получи адекватни и отлични грижи. След като сте се спрели на определена личност – слушайте само него, защото в противен случай може да сбъркате някъде.

При възпитанието на нашето куче – птичар освен търпеливи, не трябва да сме прекалено взискателни. Важно е да знаем, че кучето не е робот – също като нас то е живо същество и може да сгреши. Най-сигурния начин да развалим едно куче е да сме прекалено взискателни към него – има много примери за това. За да не допуснем подобна грешка, трябва да се запитаме: За какво ще ползвам моя птичар? За практически лов или за полеви изпитания? Ако се спрете на практическия лов, научете вашето куче на това което ще му трябва там - да идва по команда, да сяда, да прави твърда стойка и да апортира. Повече не е нужно, защото ще ползвате кучето за лов – за цирка обикновенно се ползват други породи. Имайте предвид, че още щом един птичар “стъпи” на ловния терен, неговата нервна система е натоварена почти на сто процента. И като към това добавим много на брой и често подавани коменди, риска да претоварим психически кучето е реален. Повтори ли се това няколко пъти, целия труд се обесмисля – кучета с претоварена нервна система освен, че физически отслабват много трудно възръщат уменията си и често остават негодни за лов. Затова преди да започнете обучението на вашето куче, вземете лист и химикал и подробно отбележете всяка стъпка в този процес, вижте крайния резултат който искате да постигнете. Така, ако евентуално сте допуснали грешка, навреме ще я видите и отстраните без да има последствия за кучето. Респективно ако сте пропуснали нещо, може да го добавите своевременно. Ще дам пример, нито едно мое куче не апортира по команда. След като направи стойка, аз се приближавам до него, аз вдигам дивеча и ако го улуча след като падне кучето отива и го донася. През времето от вдигането на дивеча до неговото поразяване, кучето е неподвижно и следи траекторията на дивеча. След като донесе убития дивеч, без команда сяда пред мен и го пуска след като хвана дивеча. Ето как кучето ми работи отлично, без излишно да натоварвам нервната му система. С този пример ще видим, как можем да научим кучето да сяда без команда, когато го извикате при Вас. Първо научавате кучето на командата “Тук” като всеки път щом я изпълни го възнаграждавате с лакомство. След като я усвои отлично, след като го извикате при Вас ,му показвате лакомството, но още не го давайте. Дръжте го на нивото на очите на кучето и ако то само не седне, леко натиснете крупата му. Веднага щом седне, му давате лакомството и не пестете ласките си. Повтаряйки неколкократно тази последователност, кучето бързо ще разбере, че за да получи лакомството след като го извикате и дойде при Вас, то трябва да седне.

Другия важен момент при възпитанието и обучението на птичаря е: НИКОГА НЕ ПРИБЯГВАЙТЕ ДО ГРУБОСТИ И МАЛТРЕТИРАНЕ НА КУЧЕТО. Често чувам /дори от хора претендиращи, че обучават кучета/, че тази или друга порода може да се обучи само с грубо отношение. Това освен, че звучи несериозно говори и за способностите на този, който ще обучава кучето. Най – често за пример се посочва ирландския сетер. Но аз питам: Това, че по принцип, кучетата от тази порода се обучават по-трудно, значи ли че трябва да прибягваме до грубости? Категорично не. Чрез постоянство и търпение, куче от всяка порода може да бъде отлично обучено и да носи радост на собственика си. В момента, в който използваме грубо отношение, разрушаваме връзката ловец-куче. Стане ли това – никога не можем да очакваме от кучето да “работи “ безотказно и с желание. За да бъде с гарантиран успех процеса на възпитание и обучението и да сме винаги лидери, трябва да сме справедливи. Когато нашето куче изпълни команда – не трябва да щадим похвалата, в обратния случай при неизпълнение е необходимо да го накажем.

Една от първите команди, която моето куче научи бе командата “Наказана” – кучето трябва да заеме легнало положение. Това много ми помогна в обучението на кучето. Винаги когато не изпълнеше команда я наказвах по този начин, като в това положение оставаше около 5-10 мин. Обикновенно в едно занимание не трябваше да я наказвам повече от два пъти - повярвайте никое младо куче не обича да стои в това положение дълго време. Чрез подобно наказание, кучето става по-концентрирано в самото занимание и бързо научава всичко. Избрах моето куче да заема легнало положение при тази команда, защото в практическия лов командата “Легни“ е безсмислена и неприложима – помислете така ли е....

Автор: Георги Захариев