Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » Иван Саламджията

Иван Саламджията

vater Публикувана от vater | 09.12.2015
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Иван Саламджията

Ще ви разкажа една истинска история. История за един стар колач и колбасар, който предпочита да изживее старините си близо до планината и гората на малкия град Роман.

Иван Саламджията бе възрастен човек с неизвестен произход. На ръст фигурата му бе внушителна, като на човек, който цял живот е преборвал и колил бикове и прасета. Движеше се накуцвайки, поради което си служеше с бастун, който рядко илизаше извън ръцете му.

Саламджията обичаше хладното оръжие. Нещо повече- притежаваше една доста голяма колекция от различни ножове, завити в специална кожена чанта. Когато някой човек прибегнеше до услугите на бай Иван, за да заколи и разфасова някое животно, именно с тази чанта предоставяше нужното острие. Саламджията работеше бързо, чисто и умело. За всяка операция си имаше необходимият нож, чието острие винаги бе чисто, добре заточено и на своето място в чантата. За колене на прасе и пълното му разфасоване Саламджията вземаше винаги 5 лв. Ни повече, ни по-малко - независимо от увещанията на хората. Сумата бе дребна и поради това, че бе професионален колач, Саламджията бе често търсен. Едрият старец пристъпяше сам полека до животното и с необикновена сръчност вадеше скрит нож и с неповторима бързина и точност го забиваше във врата на животното. Сам. Без излишни шумове и хора. С едно промушване на точно място убиваше вързан бик.

А в бастуна, с който се подпираше, имаше дълга и тънка сабя - която не бе тайна, защото Саламджията често я ползваше и за колене и за кастрене. Децата много се страхуваха от стареца, а и той често плашеше по-непослушните с неповторимия си дрезгав глас ,,Като те хвана ще те заколя хе така” и прекарваше дланта на ръката си през гърлото си. И нямаше повече хър и мър, от глезените дечурлига, защото се чувстваха уплашени от сериозния тон на стареца.

Домът на Саламджията бе извън градчето, в гората. Намираше се в една югоизточна долчина, наричана от местните ,,Присоето” и бе на завет от северните ветрове. Къщата бе на два етажа. Долният етаж служеше като в старовремските къщи за обор, който стареца гледаше телета за угояване. До вторият етаж, в който живееше, водеше дървена стълба тип ,,катерага”, която Саламджията издърпваше след себе си, за да спи на спокойствие. Така се изолираше на втория етаж от нежелани гости. Много хора бяха виждали къщата и намираха за доста странно това прибиране, като подозираха, че Саламджията има тъмно минало и се страхува да не би някой да го търси заради някога. Непрестанното носене на сабята-бастун засилваха подозренията на хората, а и не се знаеше много за миналото на Саламджията. Ни кой е, ни откъде е. Мислеха го за помак, заради особеното държане и толкоз. А и той мълчеше...

Стареца живееше самотно, като през повечето време пасеше телците си из Романската мера и около язовира. Един ден той съгледа някакъв циганин, който се въртеше и оглеждаше къщата. Саламджията бе много подозрителен и сериозно се замисли. Освен телците, нищо друго за крадене нямаше. Циганите крадяха и добитък и го препродаваха заколен.

Тази вечер Саламджията реши да спи в яслите, при добитъка си. Скри стълбата в близките храсти и легна в топлото сено. Телците го познаваха и бяха спокойни, топло беше при тях, макар да миришеше на кравешка тор. Но това не притесняваше стареца. Стъмни се, лек ветрец шумолеше навън. Нощта напредваше и сънят унесе Иван.

Присъни му се нещо. Една лисица се въртеше около кокошарника и душеше... като циганина... Саламджията трепна и се пробуди. Заслуша се в звуците на нощта.

Лек полъх докосна лицето на стареца. Вратата на обора се отвори полека и някой влезна в тъмния обор. Телетата усетиха... стареца стисна дръжката на сабята. Лежеше незабелязан, полузаровен в слама. Крадецът приближи тихо и вдяна въже на врата на едно от телетата. Докато ръцете му бяха заети с въжето, нещо шумна в яслите и хладната ласка на добре източената габровска сабя докосна гърлото на крадеца. Той замръзна от страх и не смееше да мръдне. Дрезгавия глас на Саламджията наруши тишината ,,Не мърдай, ако ти е мил живота!" Циганина опули изплашените си очи. Знаеше че заплахата е реална, че има работа с човек опасен и сръчен с ножа, с човек, взел много животи с един точен удар. Усети неистов страх, капка пот се стече по страната му. Саламджията го върза бързо и сръчно за един дървен дирек с предварително подготвено въже. Едва тогава крадецът се окопити и го удари на молба. Ала старият колбасар сръчно върза едно дебело въже през устата, да не говори много. Циганинът помисли - Тоя ме върза като агне и сега почва да ме разфасова - и се подмокри от неистов ужас. Искаше да вика, но заради въжето през устата само едно приглушено мучене можа да изтръгне. Саламджията взе сабята и застана зад вратата. Навън имаше още един човек. Той приближи тихо вратата и влезе в обора. Докато очите му свикнат с тъмното и нещо тъпо го удари в тила. Ортакът на крадеца изохка и падна възнак. Докато се окопити, ръцете му бяха вързани към друг дървен дирек.

Саламджията върза и неговите уста.

Когато съмна Иван Саламджията тръгна към милицията в Роман. Тогава джиесеми нямаше, но пък имаше двама милиционери, дето нямаха неразкрити престъпления. А имаше и Съд.

А то какво е днес - бошлаф работа.

Автор: Адриан Петров

Абонамент за бюлетин