Гласът на ловеца

Как ловна дружинка реши проблема с бракониерските набези

Искам да изкажа публично възхищението си и да разкажа пред вас Уважаеми Колеги как една дружинка накара Бракониерите да спрат, или по скоро да ограничат набезите си в района. На по малко от двайсетина километра от град Хисаря сгушено в подножието на Средна гора се кипри с. КРЪСТЕВИЧ. Почти ежедневно бракониерски машини огласяха вековните гори и поваляха вековни дървета, ако само можеха да...

още

Начало » Интервю на... » Интервю с доц. д-р Васил Паница за причините поради които ЛРС Пловдив напусна НЛРС "СЛРБ"

Интервю с доц. д-р Васил Паница за причините поради които ЛРС Пловдив напусна НЛРС "СЛРБ"

vater Публикувана от vater | 05.10.2018
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Интервю с доц. д-р Васил Паница за причините поради които ЛРС Пловдив напусна НЛРС "СЛРБ"

БГ ЛОВ: Доц. Паница, вашето сдружение, което е най-голямото в страната напусна НЛРС „СЛРБ“. Бихте ли изтъкнали причините за това?

Причините са доста но бих могъл да изтъкна само най-значимите, които са основата на нашето решение. Една от съществените и най-важни причини е желанието на съюза да определя щатния състав на дружествата, да ги унифицира подчинявайки ги кадрово, като ги превърне във филиал на СЛРБ и ИАГ.
- Преди години тогавашния председател Христо Михайлов предложи ръководителите на сдруженията да се назначават след конкурс в съюза.
- След това бе въведено законово изискване за задължителна бройка /щат/ на т.н. „ловен специалист“ човек завършил горско училище.
- Преди около 3 години СЛРБ в колаборация с ИАГ решиха да внесат ново законово изискване за задължителен щат към всяко ловно сдружение на двама души „охрана ловни надзиратели“. Те пак трябва да са завършили най-малко горски техници. Никой и не попита сдруженията имат ли този финансов ресурс около 15 – 20 000 лв. годишно. Ние реагирахме остро с подписка от 42 сдружения.
- Трябва да се знае че на 12.02.2015 г. в Хисаря на съвещание на СЛРБ председателите на сдруженията след гласуване отхвърлиха предложените промени. Сега председателя Васко Василев който тогава присъства, казва че не е имало подобно гласуване. Искахме да се запознаем със стенограмата и протокола, но се казва че такъв не е правен тогава.

След като се поуспокоихме че този абсурд не мина, изведнъж в бр. 6 на списание „Лов и риболов“ от тази година сме свидетели на нова брутална атака срещу съществуването на сдруженията в интервюто на доц. Христо Михайлов ръководител катедра ловно стопанство в ЛТУ. Цитирам дословно: „… Ловните дружества са субектите които бързо трябва да преминат от чисто и пълно аматьорство и живуркане, към професионално ръководство и управление на ловни райони и запаси на дивеч. Това е голямо предизвикателство и трудно може да се реализира в националната организация в условията на юридическата самостоятелност. По-добре и правилно е този процес да се регламентира чрез нов Закон за ловното стопанство. Но рано или късно ще се случи защото днешната ни организация, управление и нормативна база извеждат на преден план лова и ловеца, а не дивеча“.
„… стопанисването на дивеча трябва да премине и се извършва главно чрез дружествата чрез 2-3 професионални дивечовъди на трудов договор. Те трябва да извършват всички планирани ловностопански мероприятия в ловните райони, като да могат да съвместяват и функции по охраната на дивеча. За организирането и провеждането на тази дейност щатния ръководител на всяко сдружение трябва да е с висока специална професионална квалификация и това трябва да е разписано в закона. Всъщност така е във всички страни в Европа – от Германия и Чехия до Румъния и Сърбия.

Голямото предизвикателство трудно можело да се реализира в условията на юридическа самостоятелност, затова трябвало нов закон за ловното стопанство – т.е. прозира желанието дружествата да не бъдат юридически лица.

Оставям на колегите от цялата страна да разберат какво означава това.

Целият стремеж да бъдат изцяло обсебени и подчинени дружествата лъсва в това „програмно интервю“. Чрез финансов колапс на сдруженията да бъдат поставени пред свършен факт и поставени на колене. Нека всички сдружения сами преценят, какво означава всичко това.

Категорично не желаем да членуваме в такъв съюз.

Относно това как е в Европа разполагаме със законите на Чехия, Сърбия и Хърватия с техните преводи от което се вижда че се тиражира още една лъжа - няма подобни кадрувания.

Някой би възразил: всеки може да изразява мнение в ловното списание. Само че доц. Христо Михайлов не е кой да е, а ръководител на катедра лов в ЛТУ и член на Ловния съвет. Ясно е че ще е активен участник в изработването на нов Закон за лова. Ако ръководството на СЛРБ не подкрепя изказаните тези редно е да ги изпише. За съжаление ръководството на съюза е изцяло под влиянието на доц . Христо Михайлов.

Виждам, че и в последното интервю на проф. Нино Нинов този мерак е копиран едно към едно. Това показва, че тази теза се налага последователно, системно с неистова упоритост. На нас в Пловдив не са ни били нужни специалисти – казва проф. Нинов. Отговарям му веднага – имаме двама служители със специалност „горско и ловно стопанство“. Имаме си и дивеч в много добри количества. В почти всички сдружения в страната има по най-малко един специалист със специалност горско и ловно стопанство, но той има мерак за още, което е тотален абсурд. Нямали сме нужда от собствена охрана – да, нямаме нужда от собствена охрана защото чрез нея искате да източите само финансово сдруженията, без да има никакъв резултат накрая. Защото това не е по силите и на държавата. Изключително обидно е да наричаш десетките и стотици щатни служители и дългогодишни ловни деятели лаици. Лъжете се, че като напълните сдруженията с т.н. „специалисти“ всичко ще тръгне по мед и масло. От интервюто на проф. Нино Нинов е видно че дискретно поддържа тезата ловното право да бъде предоставено на собственика на земята. Не ние от ЛРД „Сокол“ Пловдив не поддържаме тази теза, а твърдо стоим на позицията че ловното право не трябва да бъде свързано със собствеността на земята, и че дивеча трябва да остане държавна собственост.

БГ ЛОВ: Към вас има въпрос от съюзното издание знаят ли пловдивските ловци какво са напуснали – организацията която е учредена преди 120 години или НЛРС „СЛРБ“ в момента, и дали сте попитали хилядите пловдивски ловци за това? Цитира се, че след 1990 година вие сте първото сдружение, което го прави.

Този въпрос е един манипулативен миш-маш с елементи на откровена лъжа. Ние напускаме този съюз, а не организацията учредена преди 120 години. Ние твърдо спазваме нашия устав. Проблемите се дискутират най-напред в Управителния съвет, който предлага на Общото събрание съставено от представители на ловните дружини да вземе едно или друго решение. Ясно е че не можем да питаме един по един нашите ловци, както съюза никога не пита 130 хиляди души, какво се предлага по даден закон или дали да участват в общонационален протест или не. Всички решения се взимат на общо събрание на сдружението от избраните представители на ловните дружини, така както се взимат решенията на общо събрание на НЛРС СЛРБ от представителите на ловните сдружения. Относно твърдението, че сме първото сдружение след 1990 година искам да поясня, че не сме първото, а седемнадесетото. По-големите от тях са Ивайловград с 1047 ловци, Етрополе с 823 ловци, Мадан със 787 ловци и Долни Дъбник със 730 ловци. А това че ще направят интервю с „възмутен“ наш ловец, не се съмняваме.

БГ ЛОВ: Твърди се че сте провели събранието зад гърба на УС на НЛРС СЛРБ и че е избегнат всякакъв диалог със съюза.

Най-малко от 4 -5 години се опитваме да водим диалог но не срещаме абсолютно никакво разбиране. Поне от 10 години насам на наше общо събрание не е имало представител на НЛРС СЛРБ и тези събрания бяха обявявани също публично. Как тогава не се трогнаха и нямаше никакво желание за присъствие а сега ми заговориха за ловно другарство. Това е една от важните причини за напускането на съюза. А що се касае до това че било зад гърба на УС на НЛРС спазили сме всички правила, като сме обявили един месец преди това във в-к „Марица“ дневния ред.

БГ ЛОВ: Разбра се че имате проблеми със СЛРБ относно Националната програма по чл.65 а, ал.4 от ППЗЛОД

От миналата година след писмо от СЛРБ разбрахме че максималната възрастова група на бонуса е 90 дни. В същото писмо се съобщаваше че допълнителното количество птици за малките възрастови групи /до 45 дни/ ще бъде в повече с 50 % в сравнение с големите възрастови групи – под големи възрастови групи се разбира 90 дни. Тъй като тези бонуси“ в този възрастов диапазон са напълно неприемливи за нас тази година отказахме същите.

Това са решения на СЛРБ, които не ни устройват по няколко причини.

„Бонус“ от 45 дневни птици означава разходи за всяка дружинка тип – мисията невъзможна. Как си представят нашите ловни корифеи дружинката да изгради волиер в полето, да назначи за немалко време гледач на птиците, да отделя средства за специализиран фураж, средства за ветеринар, ако се наложи и за лекарства. Това са допълнителни средства в голям размер, които са невъзможни за финансите на ловните дружинки. Настояването на СЛРБ за разселване на 90 дневни птици през юни, юли считаме за нецелесъобразно и абсурдно с оглед перспективата за тези птици.

Считам за редно, че тези които не участват в програмата няма никакъв смисъл да отделят 21% от разрешителните по сметката на съюза. Да не говорим че болшинството от планинските дружини само с едър дивеч въобще не са ползвали тази програма но плащат незнайно за какво с години. Тези средства могат да се ползват от дружинките за закупуване на птици и фураж за подхранване.

БГ ЛОВ: Имахте проблеми и с така наречената „единна карта“?

Преди около 5 години се появи от ИАГ идеята за единен билет /ИАГ + НЛРС/. Условието бе първият билет да се издава от ИАГ. На заседание на УС на НЛРС тогава бях член и лично присъствах се взе решение против единния билет. Национална неправителствена организация без собствен билет звучи нелогично и не съществува никъде. След като първия билет ще се издава от ИАГ ясно е че и приема на нови членове няма да зависи от сдруженията, със всички последствия от това.

Незнайно как /вероятно финикийските знаци/ но настъпи метаморфоза в ръководството на съюза и последното промени мнението си въпреки взетото решение чрез гласуване в УС. На едно от общите събрания на съюза един от щатните служители на НЛРС взе позиция в полза на единния билет. Такова падение едва ли някъде може да се случи – да имаш решение на УС и да пуснеш щатен служител да говори против това решение. В стил на не пресекващи лъжи от националното ръководство щатния служител заяви че в Хърватска имало подобни билети – опашата лъжа, която установихме в директна връзка с Хърватска.

БГ ЛОВ: Вие водихте епична борба против оградите и капаните за диви свине? Каква подкрепа срещнахте?

Да, ние наистина водихме последователна борба против поголовното хващане с капани и избиване в огради на дивите свине. Върхът на цинизма бе построяването на колбасарски цехове край оградите. В тази борба активно се включиха ловците от Пловдив, Асеновград, Първомай, Хвойна и др. Няма институция до която да не сме писали.

На 19 юни 2013 година бе изпратена подписка срещу оградите от нашето сдружение – 2 200 подписа. Надеждата СЛРБ да подкрепи подписката не се случи - от цялата страна бяха събрани едва около 5 000 подписа.

Тук въпросът има и друга страна. На нашите съюзни ловни корифеи настояващи за назначаване на 3-4-ма ловни специалисти във всяко сдружение задавам следния въпрос. След като експерти от високо ниво допуснаха разселването на полудиви свине, с което компрометираха трофейните заложби за дълги години питам каква е гаранцията, че тези които искате да натресете в сдруженията, няма да са с подобен капацитет.

БГ ЛОВ: В кой момент решихте да напуснете НЛРС „СЛРБ“, защото тези теми са дискутирани дълго време?

На 18.06.2018 г. от СЛРБ ни бе изпратен проект на решение на МС за одобряване на проект за закон за изменение на ЗЛОД. Този проект е бил обсъждан от ръководството и експертите на СЛРБ и материалите които ни бяха изпратени съдържаха настоящ текст, нов текст и мотиви позиция на НЛРС СЛРБ в третата колона. С повечето от предложенията на НЛРС СЛРБ бяхме съгласни. Държим да отбележим, че за Преходните и заключителни разпоредби на ЗЛОД нямаше никакъв коментар на съюза. Огромна бе изненадата ни когато в последствие установихме, че ръководството на съюза след „дебат“ в Хисаря с 38 души от целия съюз е осенено от мисълта § 45 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЛОД да отпадне, а той гласи:
§ 45 Ловните дружини, които до влизането на този закон са учредили ловно сдружение без да имат общи граници помежду си, може да останат в състава на същото сдружение или да преминат в ловно сдружение, с което имат общи граници.

Това за нас означава, че ако това се приеме, две дружини от нашето сдружение отиват в друго сдружение, без да се иска нито мнение нито съгласие. От какво е продиктувано това зловещо предложение след като дълги години тази норма съществува. Върхът на нахалството и безочливостта и арогантното и брутално отношение срещу нас, че на следващия ден в Портала за обществени консултации към МС се появиха „мнения“ на няколко сдружения – „Ние подкрепяме предложението на НЛРС „СЛРБ“ по §45“.

Тези дружини са част от нашето семейство, и след като държавата в лицето на Министерски съвет правилно дава възможност на дружините сами да решат къде да членуват, бруталната атака на НЛРС СЛРБ преля чашата. Тогава ръководството също отказа диалог. Това беше краят. Нямаше вече никакъв смисъл да членуваме в тази организация, а не онази която с достойнство създадоха нашите прадеди.

Не можем да членуваме в съюз:

- Който желае да определя щатния състав на сдруженията, без да се интересува какво ще ни струва това;
- Който желае да ликвидира сдруженията като юридически лица;
- Който след като даден проблем е гласуван от 100 председатели на сдружения твърди че не е имало подобно гласуване;
- Който казва че не води стенограма и протокол от важни съвещания /или от тези които им отърва/;
- Който манипулира ловците с несъществуващи закони в бившите социалистически страни;
- Който подценява труда на щатния състав на сдруженията;
- Който прибира 21% от разрешителните за лов, но поставя неприемливи условия за реализация на птиците;
- Който на нито едно Общо събрание или Управителен съвет не съобщава /поне за сведение/, че съюзът е загубил около 300 хиляди лева в КТБ.

Ловците имат нужда от съюз, който е авторитетна институция, който защитава правата им и който не пречи, а създава нормални условия за работата на сдруженията.

Интервю на БГ ЛОВ с доц Васил Паница - председател на ЛРД „Сокол“ Пловдив

БГ ЛОВ припомня: Сдружение ЛРД „Сокол“ Пловдив напусна НЛРС-СЛРБ