Интервю с г-н Иван Петков за в. Стандарт

- Г-н Петков, с какво самочувствие ловците и риболовците в България посрещат своя 115-годишен юбилей?

- Самочувствието ни идва от историческите корени и традиции, върху които е стъпил нашият Съюз в неговото 115-годишно развитие. За този период, въпреки превратностите на времето, нашият не е сломен. Вдъхновението става по-мощно и градивно, защото с грижовността си към българската природа доказахме, че знаем как да увеличаваме и съхраняваме нейните богатства. Днес ние сме горди с постигнатото, защото заветите на нашите основатели се пазят дълбоко в сърцата ни и следваме своя родолюбив път на развитие. Удовлетворението ни е още по-силно, защото съхранихме народностните традиции и идеали на организираното ловно движение в България и успяхме в духа на хилядолетните български традиции да съхраним лова, като достъпно занимание за всички българи. Горди сме и от факта, че днес,  България има една мощна природозащитна организация с 130 хиляди членове, с ярко присъствие в обществения живот на страната и висок международен авторитет.

- Как изглежда Съюзът днес?   

- В условията на сложното и динамично развитие на българското общество, икономическа и духовна криза, когато ценностната система на обществото се доминира от материалното, ние продължаваме да се развиваме по демократичен път, да изграждаме и усъвършенстваме организационните си структури и равноправните ни вътрешно организационни отношения. Това позволи да стъпим на здрави и честни принципи, да съхраним нашето единство, и да гарантираме активната гражданска позиция на всеки наш член в съюзните дела, свързани с опазването на дивечовото и рибно богатство на страната. Към настоящия момент в Националната членуват 145 юридически лица, които са 138 ловни и ловно-рибарски сдружения и 7 рибарски клуба. Структурите ни разполагат със своя изградена база – ловни домове, хижи, стрелбища, волиери за доотглеждане на дивеч, рибни стопанства и гатери за обучение на ловните кучета. Сдруженията ни са финансово обезпечени със собствени средства, с напълно самоуправляващи се ръководни органи, което им позволява успешно да изпълняват задълженията, произтичащи от законите в България за стопанисване, опазване и умножаване на дивата фауна върху 84 на сто от територията на страната. За осъществяване на цялостната съюзна дейност по стопанисване на дивеча и рибата, развитието на ловните и риболовните спортове и ловната кинология  за последните 4 години са изразходвани около 21милиона лева наши средства. На национално ниво производствените мощности на организацията позволяват да се отглеждат над 200 000 ловни птици и милиони рибки за поддържането на биологичното разнообразие в природата. Едва ли има друга неправителствена организация, като нашата, която без да  получава нито лев от държавата, да допринася толкова много за опазването и обогатяването на природата в България.

- Успяхте ли да запазите дивечовото и рибно богатство на страната?

- Приоритет № 1 в нашата дейност е стопанисването и опазването дивеча и рибата. Устойчивото управление на местообитанията е първостепенна грижа на нашите ловци и въдичари. Тази задача е в пълно съответствие с европейските Директиви в областта на биоразнообразието. Изводите, които правим днес са, че запасите на основните видове дивеч обект на лов бележат тенденция на стабилизиране и ръст. За благородния елен ръстът спрямо 2009 г. е  14 на сто, при лопатара – 14 на сто, при сърната – 25 на сто, при дивата свиня 22 на сто! При местния дребен дивеч също имаме увеличаване на запасите – фазани -27 на сто яребици – 10 на сто. Тези факти сами по себе си говорят за високата степен на отговорност на нашите ловци и за тяхното активно включване в ловно-стопанските дейности. В сферата на любителския риболов за съжаление проблемите остават нерешени. Стотиците хиляди въдичари, които съвестно си плащат държавните такси за риболовен билет не получават адекватно отношение от държавните органи. Чиновниците от министерства,  агенции и разни ведомства продължават умишлено да саботират разпоредбите на Закона, като не дават управлението на рибните ресурси в над 100 големи държавни язовири, публична държавна собственост на сдруженията на любителите риболовци. Независимо от това СЛРБ продължи своята природозащитна дейност, като ежегодно осигурява със свои средства зарибяването на водните площи в това число и на високопланинските реки.

- Кои са днес проблемите в опазването на родната природа – бракониерство, липсата на държавна политика ли, нещо друго? –

- Известно е, че в стопанисването на дивеча участват както неправителствените организации в лицето на ловно-рибарските сдружения, така и държавни структури. За съжаление за последните 23 години няма утвърдена единна Национална стратегия за развитието на ловното стопанство.Това предопределя на институционално ниво да не се води конструктивен диалог между заинтересованите страни. Нещо повече,  в последните няколко години ловното законодателство на България бе под влиянието на лични амбиции и частни и откровено корпоративни интереси на определени кръгове в обществото. В повечето случаи в предишното Народно събрание не се искаше мнението на обществените структури при промяна на законодателството в лова и риболова. Това не можеше да не се отрази върху факторите, които влияят на състоянието на дивечовите и рибни запаси днес. Един от тях е се бракониерството, което е взело много широки размери. Стигна се дори дотам да се улавя от нашите ловни площи едър дивеч с мрежи и капани и да се вкарва в оградени площи, но вече като „частна собственост” на разни ловни арендатори! Това говори, че дивечът в България няма надеждна охрана или по-точно казано, че  отговорните за това институции не искат или не могат да работят ефективно. Няма контрол и не се спазват изискванията при  употребата на токсични препарати от земеделските производители. Пожарите в гората, паленето на стърнищата след жътва, също увреждат жестоко местообитанията и водят до принудителни миграционни процеси на дивеча. Голяма беда за биоразнообразието е и едрото монокултурното земеделие, което води също до нарушаване на хранителната и защитна база на дивеча. Изораването на синорите, горските пътища,  масовата сеч, унищожаването на храстите също са причина за  намаляването на дивеча. Това е в разрез с европейската аграрна политика, в която един от основните принципи за фермерска дейност е опазването на местообитанията. Днес обаче имаме коренно променена и различна ситуация - ново Народно събрание и ново правителство, което ни дава надежда, че  политическият поглед и към нашата сфера може да бъде променен към повече доверие, към решаване на проблемите с общия потенциал и на държавните структури от горския ловния и водния сектор, и на обществените организации на самите ловци и въдичари. А точно такава е и европейската практика днес, така че ни виждам причини и у нас да се  стигне до обществен консенсус по опазване и обогатяване на дивечовото и рибно богатства на България.

- Българските ловци отдавна са уважавана част от световната ловна общност. На какво се дължи този авторитет?

- Никой не е пророк в собственото си село, казва Библията. В този смисъл СЛРБ е повече уважаван и признат в Европа и в света, отколкото в собствената си Родина! Известен е фактът, че СЛРБ е съучредител на Международния съвет по лова и опазване на дивеча – C.I. C., а от 2000 г. е и пълноправен член на Федерацията на ловните асоциации в Европа – FACE. Поддържаме изключително близки и  добросъседски отношения с балканските ловни организации от Сърбия, Македония, Гърция, Румъния, Албания, както и със страните от Централна Европа – Чехия, Словакия, Унгария. Възобновихме контактите си и с ловната организация на Русия. Участваме активно в редица международни инициативи – асамблеи, двустранни срещи, трофейни изложения, състезания и турнири по ловна стрелба, киноложки прояви и състезания по риболов... Международното признание на нашата организация се дължи на изключителния принос на Съюза за опазване на природата и защитата на лова, като традиция и европейска ценност.

- Казват, че да се истински ловец е не просто хоби, а начин на живот и дори мироглед? Какво отличава ловеца, а и въдичаря от „обикновените хора”?

- По принцип у нас всеки има свое разбиране за лова и риболова, но следва и българската традиция в това отношение. Преобладаващата част от нашите членове са потомствени ловци. Те са наследили от своите предци родовите особености на лова и са закърмени с морала и ловната етика на своето семейство. Може да се каже, че ловът е едно особено състояние на духа, което се формира от непосредствения досег с природата. Всъщност общуването с нея възпитава и дисциплинира ловеца, повишава неговата отговорност и активност в защита на природата. В Националната организация членуват хора с различно обществено положение, но те споделят една обща страст към лова и обич към природата. Ловните колективи са единственото място в нашето общество днес, където всички са равнопоставени, като се подчиняват на общите правила и изисквания на колектива. Това формира другарство не само по време на лов, но и в живота.

- В навечерието на празника какъв - е Вашият призив не само към ловците и въдичарите, но и към всички българи?

- Преди всичко искам да честитя 115 –годишнината на нашите членове и симпатизанти. Мотото на нашият събор - „Единство във времето, постоянство в грижата, отговорност за бъдещето!” е възхвала на цялостната ни дейност в полза на България. Нека бъдем изпълнени с обич и отговорност към дивечовото и рибно богатство на нашата Родина. Нека реализираме своите мечти в България. А към всички българи искам да кажа – нека опитът и традициите в обединяването на ловците и въдичарите в името на една цел, да бъде пример и за националното съгласие по най-важните въпроси в развитието на родината ни.

Интервюто от вестник "Стандарт" е предоставено на БГ ЛОВ от НЛРС-СЛРБ