Гласът на ловеца

Как ловна дружинка реши проблема с бракониерските набези

Искам да изкажа публично възхищението си и да разкажа пред вас Уважаеми Колеги как една дружинка накара Бракониерите да спрат, или по скоро да ограничат набезите си в района. На по малко от двайсетина километра от град Хисаря сгушено в подножието на Средна гора се кипри с. КРЪСТЕВИЧ. Почти ежедневно бракониерски машини огласяха вековните гори и поваляха вековни дървета, ако само можеха да...

още

Начало » Страница » Едър дивеч » Губим или печелим от ранния отстрел на зрели благородни елени (снимки+видео)

Губим или печелим от ранния отстрел на зрели благородни елени (снимки+видео)

vater Публикувана от vater | 18.06.2017
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Губим или печелим от ранният отстрел на зрели благородни елени (снимки+видео)

На 16 юни 2017 г. Професионалната ловна асоциация в България /ПЛАБ/, с любезното съдействие на ДЛС "Воден-Ири Хисар" проведе среща-дискусия на тема "Благороден елен - регионални особености в стопанисването му". Инж. Иван Недков откри срещата, представи гостите, темите и лекторите. Гост бе и инж. Григор Гогов изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите. Една от темите в срещата бе:

ГУБИМ ИЛИ ПЕЧЕЛИМ ОТ РАННИЯ ОТСТРЕЛ НА ЗРЕЛИ БЛАГОРОДНИ ЕЛЕНИ

Презентация на д-р инж. Росен Андреев

На база съществуващата ловна литература у нас, за зрели се смятат благородните елени навършили девет годишна възраст. Същевременно, тук е мястото да отбележим, че в България няма проведени тегловни и метрични проучвания върху рогата на благородният елен на базата на достатъчно статистически материал, които да показват до каква възраст точно и с колко средно нарастват рогата на елените, коя е възрастта на тяхната кулминация и кога започват да намаляват.
Най-широко разпространено е схващането, че между 12-14г. трофеите достигат своя пик в развитието си и след това, рязко започват да намаляват както в теглово, така и в метрично отношение, като активната размножителна способност, елените запазват още няколко години.
Тук обаче трябва да споменем, че тези закономерности /тенденции/ са регионално диференцирани и възможни при наличието на комплекс от фактори към които задължително се отнасят:

- генетичните заложби на индивида и неговото здравословно състояние;
- хранителните и защитни условия в неговите сезонни местопребиваванията и местообитанията като цяло;
- стопанската дейност, безпокойството и бракониерството;
- вътревидовите и междувидови взаимоотношения;
- количеството и видовете хищници;
- климатичните условия, релеф, надморска височина и др.

Въз основа на провежданите ловностопански мероприятия по стопанисване и ползване на благородния елен в териториите на Държавно Ловно Стопанство “Чепино“ в продължение на шест години /2010-2016г./ и при положение, че не е достигнат допустимият запас, но е осъществяван минимален, но прецизен селекционен отстрел, могат да се направят конкретни изводи за три отстреляни елена, които са наблюдавани през този период и на които са намирани някои от падналите рога.

Условно ще ги наричаме благородни елени №1, №2 и №3.

Накратко за благороден елен №1 може да се каже, следното: намерените паднали рога през февруари 2012г. бяха с тегло около 9,300кг.

следващите рога, не бяха намерени, но видимо от наблюденията и фото-камерите трофеят връщаше в своето развитие и беше време да се отстреля

Обратно на нашите очаквания, следващите рога, които израстнаха през 2013г. не бяха по лоши от миналогодишните, а по скоро се приближаваха към рогата от преди две години, като броят на шиповете се беше увеличил с два нови /макар и къси/ и  затова оставихме еленът да сватбува и той беше отстрелян през януари 2014г. на чакало, което се намираше на надморска височина 1850м. Теглото на трофея  беше 11,200кг. с оценка от  227,21т.



Изводът, който може да се направи е, че въпреки преклонната възраст от 15години, видимото скъсяване и разкривяване на някои шипове и свалянето на масата в основата  на рогата, не се забелязва чувствително намаляване на теглото на този трофей през 2012 и 2014г.



Благороден елен №2 беше така да се каже “визитната картичка“ на елените в Чепино, най-вече със своите раздвоени средни шипове. Ще си позволя да направя една кратка характеристика на въпросният елен: Той имаше раздвоен среден шип на десният рог и затова го наричахме “еленът с двойният шип“. След няколко години той раздвои и левият среден шип. Успоредно с това всяка година упорито търсихме падналите му рога. Обикновено намирахме единият от двата рога, но през 2014г. бяха открити и двата. Сравнявайки всяка година намерените рога, правихме съпоставка и изводи между тях и установихме, че за последните четири години еленът имаше прираст в трофея си от 400-500, до 700-800грама годишно на единият рог. Това беше забележителен прираст, за свободни територии и особено за Родопа планина. По този начин през 2016г. очаквахме този трофей да надмине 11,5кг., а през 2017г. - 12,5кг. За много ловни специалисти това беше невъзможно особено за планинско стопанство, каквото е “Чепино“ и в разговори с тях ме обвиняваха в нереални мечти, прекалено големи очаквания и напразни надежди. Показвайки падналите рога на проф. Нинов, с когото не пропусках възможност да се консултирам,  той се изненада и не повярва, че тези рога са от елен в ДЛС “Чепино“. Наистина, животни с такива параметри за Родопите не са характерни, но попаднали при подходящи условия и имащи отлични генетични заложби, те могат да се развиват много над средното си ниво и това се доказваше с намерените рога и на други елени от района. В двата поредни ловни сезона 2014 и 2015г. въпросният елен сватбуваше активно, стана доминиращ и се установи на едно и също, постоянно място, където можеше да бъде наблюдаван. Естествено желаещите да го отстрелят не бяха един и двама, но забраната ми беше категорична и не подлежеше на коментар.  За да бъда точен трябва да спомена, че някои ловни служители искаха животното да бъде отстреляно още през 2012-2013г., но желанията им  нямаше как да се сбъднат, поне докато това зависеше от мен.

На таблица№1 се вижда какво е теглото на намерените паднали рога, приблизителната надморска височина и ориентировъчното тегло на трофея за съответната годината.



Забележка: теглото на черепа приемаме за 1,8кг.;
теглото на липсващия рог, смятаме колкото на намерения;
теглото за 2015г. смятаме като средното между 2014 и 2016г.
*** има счупен среден шип.

През есента на 2014 и 2015г. еленът имаше 18 шипа на трофея, а в годината на отстрела бяха израснали още два макар и къси и техният общ брой стана 20



За потвърждаване или отхвърляне на възникналите спорове и коментари, относно точното определяне на възрастта на елен №2, беше направен лабораторен анализ върху напречен пререз на М1, от долната му челюст в Научно-изследователския институт по екология към ветеринарно медицинския университет във Виена, с който недвусмислено беше доказано, че действителната възраст е 10г.
Данни за аналогични случаи на грешна преценка и неправилен отстрел на трофейно зрели елени има и в други Ловни стопанства. По време на обучение и специализация във Виенският Университет д-р инж. Чавдар Желев, провежда анализи върху пет обработени долни челюсти и доказва, че само при един девет годишен елен е определена възрастта с точност.
На един елен от ДЛС “Ропотамо“, отстрелян като селекционен и преценен за пет годишен, е определена възраст от 11г. За останалите три елена е определена възраст с 2-3 години по-малка от определената на ловните служители.

Особено показателен е случаят на отстрелян елен в ДЛС “Каракуз“, който е преценен за 9-10годишен, но резултатите от анализа показват шест годишен индивид с трофей от 9,5кг.

Най-трагична, ако мога да използвам тази сравнителна степен, е съдбата на  елен №3. Още през 2013-2014г. на територията на ДЛС“Чепино“, в предоставения ДЛСР от ДГС“Ракитово“ започнахме да наблюдаваме средновъзрастен елен, който имаше отлични трофейни заложби, доста над средните наблюдавани в района.



Еленът се установи трайно в тези територии и през 2014, 2015 и 2016г. сватбуваше активно, но не беше установено преминаването му  чрез преки наблюдения или фото-камери в териториите на съседното ДГС “Родопи“ /бившето ДЛС “Беглика“/, въпреки  съществуващите естествени миграционни процеси по време на сватбуването в подножието и голините около връх Сютка. Пълната му доминация в този район се потвърди и от факта, че по-голямата част от зрелите кошути през есента на 2016г. бяха съсредоточени именно в неговото сватбовище, а другите елени биваха прогонвани. След приключването на сватбения период, поради стечението на редица неблагоприятни обстоятелства, като липсата на спокойствие, а в последствие и достатъчна по количество, качество и разнообразие храна през зимата на 2016/2017г., въпросният елен беше принуден да мигрира и да се установи в територията на ДГС “Родопи“, където служители от стопанството започват да го наблюдават от края на месец ноември 2016г. като в последствие бива отстрелян по линия на ОЛТ, като трофейно зряло животно.



Видно от износването на зъбите по долната челюст, еленът не е по-възрастен от 8год., но при оценката на трофея РКОЛТ – Пазарджик, определя възрастта му на 10 год.



Видно от износването на зъбите по долната челюст, еленът не е по-възрастен от 8год., но при оценката на трофея РКОЛТ-Пазарджик, определя възрастта му на 10год.
За уточняване на възникналия казус, долната челюст ще бъде изпратена за анализ в лабораторията към ЮЗДП-Благоевград, където скоро ще заработи закупеният уред с който ще могат и у нас да се правят необходимите анализи за определяне възрастта на различните видове дивеч.
Намереният десен рог от този елен с тегло от 3,4кг. беше показан на ловното изложение в Пловдив, през пролетта на 2015г., заедно с рогът на елен №2 с тегло от 3,9кг.



В таблицата №2 е направено едно сравнение между трофеи №1,2 и 3 по възраст, тегло, и оценка



Правилното определяне на възрастта на елените, които се плануват да бъдат отстреляни е от изключително значение за цялата популация и нейното бъдещо развитие като цяло.

Изводи:

1. Ранният отстрел на перспективните трофейно зрели елени не дава възможност да се достигне върхът на техният генетичен потенциал, както и по продължително време той да бъде предаван на местната популация.

2. Дори и при тази възраст елен №1 беше доминиращ в най-силното и трудно достъпното сватбовище в югоизточната част под голините на в. Сютка – месност Елата.

3. Отстрела на елени №2 и №3, е довело до непоправими щети на и без това нестабилната и рехава популация от този вид дивеч, обитаваща най-западните дялове на Родопите и гравитираща около и в подножието на в.Сютка.

4. Въз основа на извършеният отстрел на елени №2 и №3 е сложен край на възможностите да бъде съхранен и предаден отличен генетичен материал  през следващите няколко години.

Препоръки:

1. Да се повиши на ловната култура и обмяната на опит сред служителите по лова и най-вече на ловните водачи, чрез различни форми на обучение – практически и теоретични.

2. Въпреки недостигнатите допустими запаси от благороден елен, да се предвижда извършването на селекционен отстрел само и единствено на силно изостанали в развитието си индивиди от всички възрастови групи, при строг контрол.

3. Да се преустанови практиката за одобряване на ползване само в групата на зрелите индивиди /каквато се прави масово в Родопите/, с изключение на престарелите елени и кошути.

4.Да се планират и осъществят мероприятия по закупуване, доставка и разселване на индивиди от северна България и Старопланинието за опресняване на кръвта и подобряване на  генетичните и трофейни заложби на местните популации от благороден елен в Родопите.

д-р инж. Росен Андреев

Прочетете и презентацията на инж. Иван Степанов тук: ОПТИМАЛНА ВЪЗРАСТ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ТРОФЕЙНИЯТ ОТСТРЕЛ НА БЛАГОРОДЕН ЕЛЕН У НАС

Видео от презентацията на д-р инж. Росен Андреев може да гледате тук: