Гривякът е най-едрият наш див гълъб. Неговото тяло достига 41-45 см дължина, масата му - 284-690 г, а размахът на крилата му е 75-80 см.
Общият цвят на оперението е синкавосив. Перата по шията са със зеленикав метален блясък, като от двете и страни има по едно бяло петно. Гушата е с виненочервен оттенък, а по тъмносивите крила има по една бяла ивица. Опашката е сива, с широка сивочерна препаска на края си. Човката е оранжевочерна, жълтеникава към върха си. Краката са червени.
В България гривякът е постоянна и скитаща птица. През размножителния период той се среща поединично, на двойки или на малки ята както в равнините, така и в планините - до горната граница на гората. По време на прелетите - през май и октомври, е многочислен, тъй като тогава минават през България мигриращи ята. През зимата гривякът се среща докъм 1200 м надморска височина. Тогава той образува големи ята, съставени понякога от 300-500 екземпляра.
Най-едрият наш див гълъб се среща в широколистни, смесени и иглолистни гори, както и в залесителни пояси близо до води. Той гнезди по високи дървета, като гнездото му, което е слабо вдлъбнато по средата, е изградено от клонки.
Гривякът си търси храна сутрин и привечер на открити места, а иначе се крие обикновено в гъстите корони на дърветата. Той се храни с житни семена, семена на плевели и треви и с плодовете на някои храсти и дървета (глог, трънка, шипка, дъбов и буков жълъд).
Гривякът има силен глас и неговото "гууу-гуу -гу" или "хуу-руу-ру" се чува надалеч.
Размножителният период на този гълъб започва през април и продължава до юли. Женската снася в гнездото две бели овални или удължено елиптични яйца, които се мътят на смени от двамата родители. След 17-18 дни от тях се излюпват малките гълъбчета, което става обикновено през май. Те напускат гнездото на 30-35-дневна възраст. У нас гривякът мъти два пъти годишно, като женската птица снася втори път през лятото.
Гривякът е ценна ловна птица и широко разпространена у нас. В природата тя става понякога жертва на царския орел, бухала и гащатия мишелов
Гласът на ловеца
Ловувайте със сърцето си!
Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...
Гривякът
Търсене
Интервю на...
ЛОВНИ ПРОБЛЕМИ: Огън и отрова за дивеча!
Дружинките се напълниха с полуграмотни и лакоми хора, трябва да се търси компромис между земеделци и ловци,...
Дивите животни, заселили се в градовете, са невидими за хората, казва орнитологът Ивайло Иванов
Дивите животни, които са се адаптирали за живот в населените места, са невидими за хората. Повечето не ги...
Германия: Генетично изчерпване при благородния елен, можем ли да го спасим?
Биолозите от дивата природа бият тревога, елените обедняват генетично. Основните причини са изолираните райони с...
Коментар на...
Въпроси от УС на Сдружение „ЛРД Сокол 1884 – Велико Търново”
В Ъ П Р О С И От Димитър Йорданов – председател на Управителния съвет на Сдружение...
„ПАК ЛИ НИ ИЗЛЪГАХА“
ОТВОРЕНО ПИСМО До Председателите на всички Ловно-рибарски...
ВЪЗМОЖЕН ОТСТРЕЛ НА МЕЧКИ
Кафявата мечка в България спада към защитените видове. Тя попада в Закона за биологичното разнообразие като вид,...
ЛОВНИ РАЗКАЗИ
Преследването на Том
Мина ловното ми кръщене! Успешно! Разбрах, че тази емоция ще остане с мен може би до краят на живота ми....
Един ловен ден през очите на една жена
(за Долноселци и Горноселци от Снежана Чакърова) В петък вечерта потегляме за село, Че...
ЧЕРНА СВЕТЛИНА
Като че ли нещата, скалъпени в последния момент, винаги се получават. Та така и в тази студена, мразовита,...