Здравейте , уважаеми ловци. В началото сме на новия ловен сезон - след дългата пауза , сега сме толкова ентусиазирани и нетърпеливи , стремим се така да уплътним ловните си дни , че възможно повече време да сме на полето. Естествено няма как цял ден да ловуваме на пъдпъдък с младото куче, пък и е добре да разнообразим лова си. Не бива да забравяме и факта, че гълъбовите птици са любим ловен обект на голяма част от българските ловци. Материала, който следва е насочен към онези от Вас , които притежават млад птичар и досега са положили много грижи за отглеждането и обучението му - респективно кучето е реагирало положително на учебния процес и проявява адекватно поведение в реалния лов. За да продължи да усъвършенства уменията си и да добие увереност в себе си, е от огромно значение и Вашето поведение.

Пак ще повторя: първата година за младото куче е от особенно значение и именно за това, Вашата постоянна и правилна намеса е толкова необходима – когато е нужно ще накажем или поощрим кучето, ще го поткрепим или насочим в действията му, като крайната цел е: затвърждаване и коректно изпълнение на всичко заучавано в тренировките, повишаване на ефективността на лова и запазване здравето на кучето.

Какво е мястото на лова на гълъбови птици в първия ловен сезон на младия птичар? За съжаление, то не е в челна позиция…Тези птици, като цяло имат много слаба миризма – за разлика от птиците прекарващи по-голямата част от живота си на земята /пъдпъдък, яребица , фазан, горски бекас/. Именно слабата миризма е и причината, в обучението на кучето да открива и маркира дивеча /стойката/ да не се ползват гургулица, гугутка, гривяк. Така е защото, кучето ще усети дивеча от много близко разтояние и има голяма вероятност вместо да спре, да връхлети върху него. Освен това, в реалния лов е почти невъзможно птичаря да направи стойка на една от тези птици, защото те изключително рядко са на земята и притежават отлично развито зрение, така че забелязват от далече опасността и веднага излитат, вместо да разчитат на камуфлажното си оперение /т. нар. мимикрия/. За да разберем, защо е удачно поне първия ловен сезон с младото куче, да се въздържаме от подобен лов, трябва да имаме предвид биологията на тези птици, начина им на ловуване и възрастта на кучето. Накратко се спрях на касаещите ни неща относно биологията на гълъбовите птици, затова ще кажа, че основния метод за ловуването им е чрез причакването им на местата за хранене и при местата за водопой. Ловеца избира подходящо място с естествено укритие или сам прави такова, причаква прелитащите над него птици и в подходящия момент натиска спусъка ……. Като правило младите кучета са доста темпераментни и нетърпеливи, освен това не бива да забравяме, че още нямат необходимата рутина. В обучението и лова на пъдпъдък, младия птичар свързва изстрела с последващ апорт на дивеча.

Нека сега, като имаме предвид тези важни подробности, си представим един реален лов на гургулица и направим съответните изводи.

Отиваме на предварително избраното от нас място – например слънчогледова нива. Избираме позиция и започваме да чакаме първите птици. Кучето е непосредствено до нас – седнало или легнало за да не ни пречи. Ето, че вече се приближава гургулица, но за разлика от нас кучето не я вижда!!! Както си седи то, ние стреляме и тя пада в слънчогледа. Кучето свързва изтрела с апорт – да но, то не е проследило и вдигнало птицата и не може да се ориентира за посоката в която да тръгне и апортира … Апорт – но къде?! След като му подадете съответната команда, то тръгва но започва да се лута напред- назад, то е нервно и дезориентирано, бързо трябва да открие и донесе дивеча. Поради естеството на терена /липсата на видимост/ и отсъствието на миризма на дивеча, единствения начин кучето да открие гургулицата е да се натъкне на нея случайно или да я види. Освен това, докато то се лута нервно в слънчогледа, ние стреляме по друга птица, а то още не е открило първата. В повечето случай, младото куче изоставя търсенето и идва при нас за да провери изтрела.

Изводите , които можем да направим тук са:

1. Кучето става нервно и припряно – то бърза и това се превръща в стил на работа и на “земните“ птици

2. Свиква да работи с поглед – в стремежа си възможно най-бързо да открие и апортира гургулицата и липсата на миризма по която да я намери, то започва да се осланя на очите си, вместо на обонянието . Виждали сме кучета, които след като усетят миризма на прикрил се дивеч, вместо да го маркират чрез стойка, започват да подскачат или се стремят да го видят... Така се разваля най-трудно постижимото и най-ценното качество на птичаря - спокойната и твърда стойка пред дивеча.

3. Лош апорт – това е резултат от буйния темперамент и липсата на натрупан опит в лова. Най-често се получава следното: когато да речем кучето е открило и вече апортира дивеча, ние стреляме отново. Веднага то пуска намерената птица и тръгва да търси другата, без да е довършило до край апортирането.

4. Неудовлетвореност от работата си – това е може би най-негативното нещо за младото куче. Както съм споменавал основата за отлично и резултатно обучение и ловуване с птичар е здравата връзка ловец -куче. Тя е изградена на базата на взаимна привързаност и доверие. Кучето изпълнява всяка команда с цел да удовлетвори желанието на своя лидер. Когато това стане, то се чуства спокойно и се стреми да прави постоянно това, за да може да получи одобрението на своя водач - това одобрение е от голямо значение за кучето. Чрез него, то разбира че действията му са правилни и се толерират и заради тях то е оценено. Накратко казано – младото куче е удовлетворено и винаги “търси“ това чувство. Но в нашия случай става точно обратното – въпреки усилията за да “зарадва“ лидера си, то не успява да открие и апортира убития дивеч. Ако това се повтори няколко пъти – то започва да се “съмнява“ в правилността на действията на своя водач. Виждайки подобни пропуски в поведението на водача, кучето започва да губи доверието в него.

Уважаеми, ловци. Независимо от казаното дотук, не е задължително тези от Вас, които притежават младо куче и обичат лова на гълъбовите птици да се откажат от него. Все пак може да заведете ловния си помощник на такъв лов – но обезателно изберете такова място, на което кучето може да види падащите след сполучливия Ви изстрел птици. Помнете – стреляйте едва тогава, когато кучето Ви е донесло дивеча, не докато го търси.... За тези от Вас, които не биха рискували, ще им предложа една отлична алтернатива – как Ви звучи лов на бекасини??? В следващите редове, ще се спра на този изключително динамичен и труден, но много емоционален лов. За да имаме повече шансове, за успешен лов на този дивеч, е необходимо да отбележа накратко някой съществени неща: Обикновенната бекасина /нарича се още Кръшкач/ обитава влажни ливади, канали с тинесто дъно, малки язовири и езера, плитки временни водоеми в които има водолюбиви разтения /тръстика, папур и др./. Храни се привечер и рано сутрин, чрез вертикално сондиране на почвата. След като знаем тези важни подробности, можем да изградим стратегия за по-резултатен лов с нашия млад ловен помощник. Тя може да бъде в два варианта:

1. Отиваме край водема – например малък язовир – в ранния следобед. Тъй като вече знаем “разписанието“ на бекасините, ще ги търсим в тръстиката по края на язовира. Пускаме кучето и запазваме абсолютна тишина – ако е нужно можем да го насочваме с жестове. Важно е да сме предпазливи за да успеем да се приближим възможно най-близо до спотайващите се бекасини. Когато отстреляме първата, е удачно да я хвърлим едни - два пъти за да я апортира кучето. Така то ще се запознае и запомни миризмата, и след като я усети отново ще я маркира. Това е крайната ни цел - твърда стойка пред спотайващата се в тръстиката бекасина. Важно е да знаете, че тези птици се “държат много спокойно” и доста време позволяват на кучето да стой пред тях, така че не бързайте. Щом кучето Ви застане неподвижно, внимателно се доближете до него, не забравяте - НЕ ГО КАРАЙТЕ то да вдигне дивеча!!!

2. Отиваме на избраното място привечер - тогава бекасините се хранят и са малко по-непредпазливи, което е в наша полза. В този случай от помощ ще ни бъде малък бинокъл, с помощта на който можем да огледаме брега и да видим точно къде се намират хранещите се птици. След това, използвайки терена за прикритие се доближаваме до изстрелно разтояние. Важно е да кажа че, в този случай ще ловуваме чрез издебване и отличното изпълнение на командите за послушание на Вашето куче, тук ще е от голяма полза. При започване на издебването, подайте команда “В крак“ /ако не сте сигурни в послушанието на кучето, го вържете с повода/. Щом стигнете до изстрелно разтояние тихо командавате “Седни“, “На място“, прицелвате се и стреляте. Ако изстрела е сполучлив, следва команда “Апорт“. Естествено, ако във водоема има повече бекасини в следствие на изстрела те ще се вдигнат, но обикновенно след като кръжат кратко време, отново кацат в него. Затова е добре възможно най-бързо кучето да открие бекасината /ако е нужно го насочвайте/ и след това да се прикриете добре. Често се случва, кръжащите птици да прелетят близо до Вас позволявайки ефективен изстрел. Предпоставка за това е бързия апорт и доброто прикритие.

Уважаеми читатели, с този материал се опитах да Ви покажа реалните възможностти да разнообразите лова си, като успоредно с това насочвате и помагате на младия си помощник в стремежа му да развива и усъвършенства ловните си качества, така че те да носят радост на Вас и на него и с нетърпение кучето да очаква следващия ловен излет – Вие също. Искренно се надявам да съм бил полезен на част от Вас.

Н А С Л У К А

Автор: Георги Захариев

Четете още:

ЛОВНИ НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ И СВЕТА

СТАТИИ ЗА ЛОВ И ОРЪЖИЯ

ОНЛАЙН ТЕСТ ЗА ЛОВЦИ