Публикувана от 
Земеделските земи в България предоставят естествени местообитания, както за голям брой видове дивеч, така и за редица защитени и застрашени видове гръбначни животни. Начинът на стопанисване на земеделските земи и особено ливадите и пасищата е от съществено значение за осигуряване на места за укритие, размножаване и изхранване на ловни видове като заек, фазан, яребица, пъдпъдък, дива свиня, сърна и някои други, както и на защитени видове като ливаден дърдавец, европейския лалугер, царския орел, египетския лешояд, шипоопашата и шипобедрена сухоземни костенурки и др.
С присъединяването на България към Европейския съюз в страната ни стартира прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП). Липсата на практически опит на държавните и общински власти от една страна и неправителствените организации, от друга, доведе до прилагане на неблагоприятни за околната среда правила и практики. Те бяха разработени въз основа на характеристиките на средата и особеностите на земеделските стопанства на старите страни членки. Прилагането на тези правила и практики, несъобразени с особеностите на собствеността, земеползването и биологичното разнообразие в България, доведоха до значително интензифициране на селското стопанство и унищожаване на местообитания на дивеч и защитени видове. Най-осезаемо този процес се насърчава от т.н. директни плащания на единица площ.
Един от ключовите проблеми, водещ до увреждането и унищожаването на дивечови местообитания, е условието за премахване на дървесна и храстова растителност за получаване на плащания на единица площ. За да получат парите, фермерите трябва да сведат броя на дърветата и храстите до 50 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 50 см (за клек и хвойна – независимо от височината), които не са компактно разположени (с мозаечно разположение). Това създава финансов стимул за премахването на дървесна и храстова растителност, което води до унищожаването на важни местообитания за дивеча и биологичното разнообразие като цяло. В резултат храстите бяха изсечени на огромни площи. Ловните видове губят не само укритията си, но и хранителната си база. Много от насекомите, които служат за храна особено на малките на яребицата, кеклика, фазана и пъдпъдъка изчезват, защото жизнените им цикли са свързани с определени дървета и храсти. Дивечът остава без достатъчно храна и места за размножаване.
Фермерите също страдат. От една страна трябва да правят излишни усилия, от друга често ги глобяват за пропуски при изсичането на храстите.
Унищожаването на храстовата растителност води до влошаване състоянието на популациите и местообитанията и на голям брой защитени видове, а именно:
- Ливаден дърдавец, Червеногърба сврачка, Черночела сврачка, Ястребогушо коприварче, Градинска овесарка, Голям маслинов присмехулник - от Директивата за птиците и съгласно Приложение 2 към чл.6, ал.1, т.3 и т.4 от Закон за биологичното разнообразие.
- Шипобедрена сухоземна костенурка Шипоопашата сухоземна костенурка, Ивичест смок, Пъстър смок, Леопардов смок - от Директивата за местообитанията и съгласно Приложение 2 към чл.6, ал.1, т.2 от Закон за биологичното разнообразие.
Българско дружество за защита на птиците и други неправителствени организации сигнализираха Министерството на земеделието и горите, Министерството на околната среда и водите и Европейската комисия за този проблем. За решаването му обаче е необходима намесата и на други заинтересовани страни. Сдруженията на българските ловци могат да помогнат много за решаването му като заемат активна позиция и окажат натиск върху институциите.
За БГ ЛОВ:
Димитър Плачийски
Българско дружество за защита на птиците (БДЗП)
www.bspb.org
Тази рубрика се поддържа от "Българското дружество за защита на птиците".
Четете още:
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
