Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » Коментар на... » Доц. д-р Васил Паница: Председателят на НЛРС - тежко скаран с истината!

Доц. д-р Васил Паница: Председателят на НЛРС - тежко скаран с истината!

vater Публикувана от vater | 06.12.2018
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Доц. д-р Васил Паница: Председателят на НЛРС - тежко скаран с истината!

Прочетох интервютата на председателя инж. Васил Василев и „есето“ на г-н Лазар Мурджев в брой 11 на списание „Лов и риболов“ и не съм изненадан.

Г-н Васил Василев твърди „единствения мотив Пловдивското сдружение да напусне Националната организация е обидата на неговия председател доц. Васил Паница, че не съм го поканил персонално за член на УС“. Ето това се казва долнопробна, комплексарска и гнусна лъжа. Никога не съм очаквал че човек – председател на СЛРБ може да падне толкова ниско и да лъже толкова нагло. Това го знаят голям брой членове на нашето сдружение и много колеги от страната. Но за да бъде шоуто на лъжливото овчарче пълно следва друга лъжа, което по всичко си личи е редовна практика на Васил Василев. Имал съм издигната кандидатура за член на УС от Пловдивското сдружение! Нова лъжа на г-н Василев. И за потвърждение на този „обичай“ на председателя припомням за пореден път как невероятно нагло излъга че не е имало гласуване на председателите против проектозакона за назначаване на двама души охрана в сдруженията на 12.02.2015 г. в гр. Хисаря. Тук вече коментарите са излишни – пълна атрофия на чувството за истина.

Г-н Лазар Мурджев пък вижда в напускането на Пловдивското сдружение някаква … „задача“ и „друга цел“. Споменава и за моя „лична реализация“ някъде другаде. Разбирам го отлично – който е заобиколен от разузнавачи логично е да вижда тъмни конспирации. Никой не може да ми поставя задачи, защото аз също винаги съм искал да има силна ловна организация, но за разлика от Вас не приемам начина по който се развива съюза напоследък.

Тези две диаметрално противоположни мнения на горе цитираните господа, приличат на играта „тука има, тука нема“ практикувана по площади и пазари от някои наши по-мургави съграждани с цел да припечелят нещо. С лъжи и волни съчетания г-да ловни деятели няма да спечелите нищо.

Споменава се за някакви „феодални“ нюанси. Вероятно се има предвид, че съм председател на Пловдивското сдружение от 1996 г. Избягвам да акцентирам върху това какво съм направил, но сега съм предизвикан и съм длъжен да кажа следното. Когато поех сдружението то нямаше абсолютно никаква собственост и никакви пари – бяхме под наем в стара частна къща. Днес имаме прекрасен ловен дом с хотел и ресторант които отдаваме под наем. Част от административна сграда с офиси които също се отдават под наем. На голяма част от дружините са построени и продължават да се строят ловни клубове и бази. Обичайно явление е дружините да имат по сметките си значителни суми, които се ползват само за ловно стопански мероприятия. През последните 10 години сме закупили и разселили 24 938 яребици, 13 089 фазани и 11 456 патици или общо 49 483 птици. Затова освен материална база, дивеч имаме в значителни количества. Дай боже повече подобни „феодални нюанси“ в страната.

На господата им е простено защото от това което говорят е ясно че нямат и понятие какво е да ръководиш сдружение, как трябва да се защитават интересите му.

Директния повод за напускането ни и това което преля чашата е неистовото желание на инж. В. Василев с дирижирана подкрепа, чрез проектозакон да ни бъдат отнети две дружини които от столетие са при нас, чрез доста съмнителни мотиви. Още повече, че предложението на МЗГХ е точно обратно. Опитахме се да разговаряме – напразно. Кое е това сдружение на което съюза да иска да отнеме територии и то да стои безучастно. Опитаха се да се подиграват с нас и да ни унижават. Това с пловдивското сдружение няма как да стане. Изгубихме всякаква илюзия за взаимно уважение. Това били „несъстоятелни“, „формални“ причини които звучали глупаво. Не сме ние глупаци, а тези които по този начин искат да съсипят някои сдружения. Това което ни сервират на нас може да сполети и други дружества. Вероятно когато алармирахме /с още 41 дружества/ против опитите за назначаването чрез закон на двама души охрана звучим „несъстоятелно“ и „формално“ или звучим глупаво защото искаме да избегнем финансовото съсипване на сдруженията. Когато твърдим че от тези 21% от разрешителните които отиват в съюза, немалка част от дружествата /планинските/ не ползват почти нищо, а тези които купуват птици получават „бонуса“ си с 45 дневни птици които трябва да доотглеждат, пак ли звучи несъстоятелно? Или така е по-изгодно някому, но за сметка на сдруженията. Заявките за птици непрекъснато намалявали – крайно време е да се запитате защо?

Управлява се чрез услугите на организирана симулация, че се защитават интересите на ловците и сдруженията.

На съвещание на ръководители и специалисти по лова проведено на 8.10.2014 г. в Стара Загора тогавашния гл. секретар Васил Василев казва: „обмисляме щатните служители в сдруженията да се назначават от съюза, а защо не и от държавата“. Това е въобще философията на съюза от доста години. Патологична страст да командват сдруженията, да диктуват политиката им без да се съобразяват със спецификата им и без оглед на това дали застъпваните тези са в тяхна полза. Важното е отчисленията да вървят към съюзната централа.

Ето Ви резюмираната последователност на едно от едно от последните интервюта на инж. В. Василев.

Необходима била повече централизация в работата на съюза … трябвало промяна в Устава … обсъждане в правна комисия ….. обществени обсъждания … нов Устав в тази насока на Общо събрание.

Тази апаратна практика да Ви напомня нещо? Пак са тръгнали да я оплескат от неистовото желание да командват сдруженията чрез несекващ мерак за централизация, което ще им изиграе лоша шега. Добре е сдруженията да помислят доста сериозно какво означава това за тях. Съществува пълна илюзия за взаимност на връзката между СЛРБ и много от сдруженията.

На 24.07.2017 г. след съвещание на Експертния съвет към ИАГ се приема задание за новия ловоустройствен проект на територията на Държавно ловно стопанство Тракия /Чекерица/. Нашето сдружение има предоставени за стопанисване 6 ловностопански района /дружини/ от същото стопанство. В заданието за изработването на ловоустройствения проект липсват и изобщо не са упоменати две ловно рибарски дружини от сдружението в Пловдив. Те просто се „изпаряват“. Съвсем „случайно“ те граничат с концесиониран дивечовъден участък.

- Участвал ли е в това толкова важно заседание представител на НЛРС „СЛРБ“, като един от членовете на експертния съвет към ИАГ.
- Защо НЛРС „СЛРБ“ не уведоми ЛРД „Сокол“ Пловдив за този „пропуск“.

Това се казва безхаберие и безразличие, говори за пълна незаинтересованост и некомпетентност или пък е умишлено участие в нечия поръчка да се пропуснат в заданието два ловностопански района, и то райони които граничат с концесиониран дивечовъден участък.

Това е класически пример, как се продават интересите на ловните сдружения.

Това се случва през лятото на 2017 г. в мандата на председателя Васил Василев , тогава когато Ловно рибарско дружество „Сокол“ Пловдив все още беше част от този съюз.

Колко ли още скелети от гардероба ще излязат, за които ние и другите сдружения изобщо не знаем.

Да развяваш байрака, да надуваш тромпета понякога минава, но е доста по-полезно да видиш дали си сбъркал и се опиташ да коригираш грешките. Такова нещо в СЛРБ няма. От съюзната преса ръководствата на СЛРБ са ангели слезли от небето. Как веднъж не се сетиха че може да не са прави, как веднъж не признаха че грешат. Възторжени „арии“ и маршове на непогрешимостта. Не ви ли идва на акъла, че не всичко е в ред и че бъркате нерядко доста тежко.

Разбира се че има нужда от мощен ловен съюз в България. Но не като сегашния – да се счита за безгрешен и да задълбочава грешките си, да изпълнява ролята на непогрешим диктатор, на моменти предводителите му да лъжат безогледно, да не полага усилия да защити сдруженията в законите. Така не става колеги! Не става!

Доц. д-р Васил Паница
Председател на УС на ЛРД „Сокол“ Пловдив

Изпратено на имейла на БГ ЛОВ

Четете още: Мнение за написаното от д-р Паница, председател на най-голямото сдружение „Сокол” – гр. Пловдив

Абонамент за бюлетин