Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Интервю на... » Шефът на Женския ловен клуб: Дамите стрелят по-добре от мъжете

Шефът на Женския ловен клуб: Дамите стрелят по-добре от мъжете

vater Публикувана от vater | 27.08.2013
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Шефът на Женския ловен клуб: Дамите стрелят по-добре от мъжете

На полето няма женска суета, верен другар е кучето, казва Зорница Николова.

Зорница Николова е на 39 години, омъжена, майка на дъщеричка. Прави интернет страници и освен всичко това е председател на първия Женски ловен клуб в България - „Бендида". Той бе учреден през ноември миналата година и в началото в него членуваха едва 17 от общо 1800 жени ловци. Потърсихме я във връзка с откриването на новия ловен сезон за пернат дивеч и я попитахме - кой е с по-точен мерник - дамите или господата, имат ли стойност трофеите, както и как жените с пушки помагат в борбата с бракониерите в страната ни.

Г-жо Николова, за близо година от учредяването на първия Женски ловен клуб колко членовете наброява вече и какво успяхте да свършите?

Ние не сме сдружение, а клуб. Тъй като сдружението предполага обхват на някаква територия, на една дружинка. Ние членуваме в различни дружинки в цялата страна. Към този момент в нашия клуб членуват 35 дами, което за близо година от учредяването са два пъти повече членове. Вече направихме три събития - първото беше общ лов на фазан в Пазарджик, второто беше - купата на „Бендида" за стрелба в края на април, който беше също в Пазарджик. Последното ни общо мероприятие бе кулинарен турнир.

И какво готвихте?

Нашите дами готвеха най-различни неща - кой в каквото е най-добър. Имахме и гости, които пробваха и гласуваха анонимно чие ядене е най-добро.

Кой спечели първенството и ще издаде ли рецептата?

Гвоздеят на програмата бе дивечова торта, направена от Лилия Герова, която също е част от „Бендида". Тя спечели кулинарната награда. Не издаде рецептата и само обясни, че в нея има много видове дивечово месо. Ще пази рецептата в тайна, защото иска и догодина да спечели кулинарния турнир.

Вие как се запалихте по лова?

От 11 години съм ловец. Запалих се случайно. Дотогава хоби ми беше стрелбата. Мои приятели един ден просто ми казаха: „Защо не дойдеш на полето, ще ти покажем какво е това лов." Първоначално отказах, но така се получи, че все пак отидох с тях и в момента, в който излязох на полето - тръпката и адреналинът, който почувствах там, ме запалиха завинаги. Изкарах курсове, взех пушка и станах ловец. Почти няма събота и неделя, която да пропускам. Любимият ми лов е пилешкият.

На 11 август стартира ловният сезон именно за пернат дивеч. Успяхте ли вече да му се насладите?

Естествено, макар че първата събота и неделя на самото откриване беше много топло и слуката беше малка. Но ловът на пъдпъдъци е толкова емоционален, че дори и да няма слука е много забавно. Това е всъщност емоцията от лова, от разходката сред природата, в полето, където да срещнеш стари другари.

Как ви приемат мъжете ловци?

Чудесно, няма никаква разлика между жена и мъж ловец. Даже смея да твърдя, че жените ловци са много по-дисциплинирани. Когато трябва нещо да се изпълнява, те стриктно го спазват - както за оранжевите ленти, така и за светлоотразителните жилетки - абсолютно всичко.

Аз съм чувала, че жените са и с по-точен мерник?

Зависи, но да - има жени с много точен мерник. На последния турнир по стрелба нашите дами се представиха изключително добре. Но е нормално да имат по-точен мерник, защото жените ловци са по-бавни и по-прецизни, изпипват нещата.

Казахте, че „Бендида" не е сдружение, а клуб. Вие в коя ловна дружинка членувате?

Аз съм от София, но членувам в ловната дружинка в старозагорското село Християново. Там е птичи район, но ходя на гости и на други дружинки. Аз не мога да си избера дружинката сама. Имам приятели в село Християново, които ме поканиха преди 10 години да стана член, от което аз съм горда. Но въпреки това с една дружинка не можеш да ловиш всякакъв дивеч, а България е разнообразна на дивеч, затова си ходим на гости.

Кой е най-големият ви трофей?

Често ми задават този въпрос, но аз нямам трофеи. Аз обичам дребния лов, а дребният лов не е трофеен лов. Той е по-емоционален - има много повече ходене, динамика. Няма издебване (б.а. както е при лова на диви прасета). Винаги се ловува с куче, което е и пръв ловен помощник и е много емоционално. Никога не знаеш къде, какво и как ще хфръкне и какво ще стане. Всъщност е една много дълга разходка, която е и доста изморителна.

Което пък е добре за фигурата. Предполагам и жените ловци имат своята доза суета?

Във всяка жена има доза суета, но не я носим на полето. Жените ловци не са суетни, суетни са в частния си живот, професията си, когато са на полето, гледат да им е удобно и комфортно. Не са излезли да дефилират на модния подиум все пак. (б.а. смее се)

Като стана дума за частен живот, вие с какво се занимавате?

Правя интернет страници. Нещо съвсем далечно от лова, но сред нас има хора с различни професии - адвокати, готвачи, дизайнери, абсолютно всякакви.

Имате дъщеричка, тя иска ли вече да стреля като мама?

Не, тя все още не е запалена по лова. Това по начало е въпрос на личен избор, но се предава и по наследство. При нея засега - не. Но знае ли човек - може да се запали и тя някой ден.

Докато се подготвях за разговора с вас, научих, че има етичен кодекс на ловеца, който ви задължава да се грижите за дивеча и да го пазите. В този смисъл какво прави „Бендида" в борбата с бракониерите?

Много малко хора знаят, че именно ловците са хората, които излизат зимата, за да захранват дивеча, защото животните няма как сами да се изхранват, особено в студовете, които бяха миналата и по-миналата година. Правят се хранилки и се носи храна. Аз лично съм ходила да захранвам яребицата, защото тя не може да разрие снега и да се нахрани през зимата. Докато няма ловен сезон, това е постоянен процес. В активния сезон има отстрел на хищници, което страхотно много вреди на дребния дивеч. Има качествен контрол от страна на държавата, но трябва да се промени и самото мислене на ловците. Ние не отиваме в природата, за да избием всичко там, не това е същността на лова. Досегът с природата е много по-важен от това да излезеш вечер в забранено време и да убиеш това, което видиш. Ако това се прави, няма да има дивеч, абсолютно нищо няма да остане за нашите деца. Не такава природа искаме ние, от „Бендида", затова едно от нещата, които планираме да направим, е да разселим различни видове птици в райони в страната, в които те не са разпространени.

Кои птици планирате да разселите?

Фазани или яребици, за да има по-голямо дивечово разнообразие. Ще видим къде биха могли да се приспособят и ще го направим.

Миналата година станаха няколко инцидента по време на лов, имаше и жертви. Какво трябва да се промени, за да спре тази черна серия?

Не мога да обобщя причините, но продължавам да твърдя, че инструкциите, които са задължителни преди всеки лов, трябва стриктно да се спазват. Всяка сутрин преди излет трябва да се стреля по явна и видима цел, трябва да се уточни кой къде стои, кой кога стреля. А не да се казва: „Аз ще се дръпна встрани, аз сега тук сам ще си заредя пушката." Трябва да сме много внимателни. Нищо не пречи на ловеца да си изпразни пушката, да си прибере патроните и тогава да си тръгне към колата. Не трябва да се бърза и в стрелбата. Например, както е при лова на диви прасета - чуят нещо шумка се размърда, кучетата лаят и ловците си казват: „Край, дивото прасе мина". А зад шумката може да не е диво прасе, а турист, гъбар или някой от членовете на дружинката. Ловците трябва да спазват всички тези неща. Аз съм благодарна на нашите членки, които всеки път, когато отиват на лов, ги изпълняват.

Може би и заради дисциплината няма инциденти с жени ловци, а само с мъже?

Да чукна на дърво, наистина няма инциденти с жени ловци.

А смятате ли, че друга причина за инцидентите, освен липсата на дисциплина, е и употребата на алкохол?

Какво да ви кажа, че няма лошо да седнеш на чашка и раздумка, но нека това е след лова. Нека има лакардии и разкази на ловни истории около масата, но винаги, когато ловът е свършил. По време на лов - не. За да няма инциденти преди лов, ловците се проверяват с дрегер.

Правят ли го наистина?

Има доста проверка тази година, четох статистиката, мисля, че бяха проверени около 10 000 ловци.

vsekiden.com

Абонамент за бюлетин