Публикувана от 
Месец март, в който сега навлизаме, е един от най-символните в годината и започва с уникалния обичай на мартениците, с които българите се даряват и така си пожелават «да са здрави и засмени, да са румени, червени». Първият ден е на баба Марта, която според много авторитети е народната интерпретация на Богинята-майка, наричана в древността Кибела, Астарта, Изида, Ищар, и която народът по тези земи почита от тракийски времена насам. С нея се свързва и празникът Младенци на 9 март, който почита майчинството и гони шарката, както и прочутият Благовец на 25 март, когато долитат кукувиците орисници, будят се мечките и от зимните си убежища изпълзяват змиите и гущерите...
Историческата памет на народа ни има странно свойство – крепи в легенди и предания, в песни и приказки това, което е било преди столетия, за да може българинът в него и днес да намира опора на достойнството и градиво за самочувствието си. Затова не е чудно, че именно 3 март сме приели за национален празник – великият ден, в който е поставено началото на Третата българска държава в резултат на Руско-турската война и който постига чрез подписването на Санстефанския мирен договор от 1878 г. признаването на българите и техните исторически и етнически предели за България. Националният възторг скоро след това е смазан от европейските сили в угода на собствените им интереси, Берлинският конгрес къса страната ни на парчета и ни връща към хайдушките времена, песните за стари войводи и революционните конспирации. И все пак – именно от тази дата, Трети март, започва новата ни история – прегазили сме морета от собствените си кръв и сълзи, възкръснали сме от клади, ченгели и бесила, но сме опазили езика и вярата си. И бъдещето на България, което сега вече, уви, така малко ценим...
Ето и една случка, която без съмнение ще стане част от бъдещата история за участието на жените по нашите земи в лова и ще бъде посветена, разбира се, на 8 март. Малко преди Освобождението в най-европейския български град Русчук живеела прекрасната Мария Калиш, съпруга на пруския консул в града Морис Калиш. По това време дунавският град бил столица на Туна (Дунавския) вилает на Турската империя, и негов валия бил прочутият с реформите си европейски възпитаник, блестящ офицер, ловец и светски лъв Митхад паша. Турският велможа не можал да устои на чара на Мария, която вече си била спечелила прозвището Калиопа, влюбил се в нея, тя му отговорила с взаимност, и в неразумен порив, като всеки влюбен мъж, той й обещал да й подари една от най-забележителните къщи на русенската крайбрежна улица – тя стои и досега близо срещу хотел «Рига», и в нея е подреден музей на стария градски бит. В онези времена обаче дори за такъв влиятелен велможа било немислимо да демонстрира пред обществото връзката си с християнката хубавица и затова Митхад паша замислил хитър план. Организирал състезание по ловна стрелба по гълъби за нежната половина от блестящото русенско светско общество, като обявил, че победителката ще спечели въпросната къща. Нечувано щедрата награда привлякла много красавици, и в уречения ден Митхад паша лично зареждал пушките на участващите дами, като поставял в цевите халосни патрони, а бойни – само в пушката на Калиопа Калиш. Злите езици твърдят, че се бил подсигурил и по друг начин – като поставил известен нишанджия да дублира изстрелите на неговата любима, но от хрониките знаем, че Калиопа прекрасно яздела и стреляла, и обичала да ходи на лов заедно с мъжете. Така или иначе тя спечелила наградата, и къщата и досега е известна с нейното име...
За БГ ЛОВ,
Автор: Йото Пацов
Колонката на автора
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
