Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Чакал

admin Публикувана от admin | 22.02.2008
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Чакал

Значително по-дребен от вълка. Дължината на тялото му достига до 80-85 см., а опашката 25-30 км. Теглото обикновено е около 12-15 кг. Мъжките са малко по-едри от женските. Окраската му прилича на тази на вълка, като тялото и краката в долната му част са по-ръждиви, както и гърдите и шията.

Чакалът не обича обширните и склопени гори. Придържа се към гъстите участъци в горските местообитания с неголяма площ - млади иглолистни култури, сечищни участъци в близост до населени места и др. Редовно посещава сметищата, на които се изхвърлят хранителни отпадъци.

Чакалът сватбува през февруари-март и след 60-62 дневна бременност ражда 4-6 малки, които проглеждат на 10-11тия ден.

Чакалът е агресивен хищник. Ловува организирано на групи като вълка и улавя с лекота приплодите на чифтокопитния дивеч. Не се притеснява от близост с човека. Нощем се доближава до населените места.

Разрешен е целогодишно за отстрел с цел регулиране на запасите му.

Следи: характерни със срастването на двата предни пръста и в дирята са подредени в права линия като при вълка. Дължината на стъпката е около 6 см., а ширината около 5 см.

През последните няколко години чакалът се намножи много в нашата страна. Преди три-четири десетилетия този хищник се срещаше в България главно в Странджа планина, а по-рядко и в някои други райони на нашето Черноморие, но сега вече е повсеместно разпространен в страната, до около 800 м надморска височина.

Тъй като е по-едър и силен от лисицата, чакалът я измества на много места, защото тя не може да издържа на конкуренцията му.

Чакалът прилича донякъде външно на вълка, но е доста по-дребен от него. Дължината на тялото му достига 71-85 см, тежината - 7-14 кг, а височината в холката - 45-50 см. Муцуната на този хищник е тънка и заострена, ушите дълги и изправени, очите кафеникави, а опашката му е дълга 20-36 см. Тялото на чакала е покрито от груба козина. По гърба и опашката тя е ръждивожълта или сивожълта на цвят, по гърлото и гърдите - сива, отстрани на главата, тялото и краката - златистожълта. Поради последното обстоятелство латинското име на чакала е Канис ауреус, което значи "Златно куче".

Чакалът обитава гористи местности, най-често близо до открити пространства. Предпочита да живее в млади иглолистни гори и в сечища. Среща се още в гъстата растителност по бреговете на реки и някои други водоеми, заселва се и в обработваеми земи, в дерета, сред скали и полезащитни пояси.

При все че е хищен бозайник, чакалът се храни с твърде разнообразна храна. Той ловува и яде главно дребни бозайници и птици, също така гущери, змии, жаби, риби, насекоми, охлюви. Важна съставна част от неговата храна е мършата - главно остатъци от храната на вълка и други по-едри хищници, но и различни други отпадъци.

Чакалът яде и растителна храна - корени и луковици на някои растения и различни плодове - грозде, дини, пъпеши, ябълки и др.

Чакалът е вреден за ловното стопанство, тъй като унищожава ценни ловни птици и бозайници - фазани, кеклици, зайци, малки сърненца и еленчета. В сурови зими, когато водоемите замръзват, чакалът унищожава множество зимуващи водоплаващи птици, както и нутрии. Понякога той отвлича кокошки и други домашни птици.

Размножителният период на чакала е през зимата, от януари до началото на март. При този хищник двойките се образуват трайно, за цял живот. Мъжкият чакал участва дейно при устройството на бърлогата, а по-късно и при изхранването на малките. Женската ражда след 60-63-дневна бременност обикновено 4-6, рядко до 8 малки. Тя кърми малките чакалчета 2-3 месеца, но още когато са на 2-3-седмична възраст, им дава и по малко повърнато от нея месо. Наесен, когато са вече израснали, младите чакали заживяват самостоятелно.

Зловещият хорист

Чакалът има един твърде характерен навик. Той е активен предимно нощем. Често преди да излезе да ловува, той започва да вие високо, като гласът му наподобява някакъв жален плач. От време на време виенето се прекъсва от своеобразен лай. Щом завие първият чакал, към него веднага се присъединяват други негови събратя, които се намират наблизо. Този своеобразен "хор" на хищниците звучи твърде зловещо в нощната тъмнина.

Абонамент за бюлетин