Публикувана от 
Постепенно, както е било откак свят светува, празниците се стопяват в делниците, пожеланията се превръщат в задачи, веселбата чезне в ежедневната деловитост. И тъй като ние сме особено племе, не е лошо да не забравяме, че ловът и риболовът са не само начин да избягаме от къщи, да гръмнем нещо за трапезата или да развържем торбата с ловните и рибарските си небивалици. През изминалите години видяхме как хилавите опити на незначителни хорица с гнили амбиции да затрият лова замират в пустошта на демагогията, защото лъжата и клеветата са най-несигурната основа за градеж, било на лична кариера, на обществено служение или на държавна политика. Дано да го разберат и тези, на които все още им се струва, че ще ни прилъжат с евтините мюрета на празното политиканство. Така че дайте да си гледаме работата, пък кой каквото е дробил – да си го сърба.
Първо обаче трябва да си признаем - много сме далеч от истинската грижа за дивеча в България. Вярно, произвеждаме например много повече птици от преди, разселваме, подхранваме... Но защо не пишем в бележките отстреляните пъдпъдъци, гургулици, гривяци, бекаси, фазани, яребици, чакали, лисици... Не е ли ясно, че всички те могат да последват дивата котка и дивата коза например – не ги бием – значи ги няма, следователно трябва да бъдат забранени, за да оцелеят. И тогава някой господин или по-скоро госпожа Yes ще подпише в Европейския съюз поредната забрана, за която обаче виновна е не само нейната вопиюща некомпетентност, но и ние, ловците – хайде докажете, че дивата котка е напаст, след като отстрел не е регистриран от години. Работете не само с пушките, но и с химикалките, господа, защото дивите котки са на път да ни изядат ушите, а ние скоро благодарение на домораслите си милозливи евродами ще трябва и бройлери да сервираме пред дупките им...
Такова е положението и с чакала. Слава богу, рядко му прощаваме, ако се срещнем, но който от нас мисли отговорно за българската природа – трябва да пише в разрешителното всеки отстрелян хищник. Това, както е известно, е единственият меродавен критерий за числеността на една популация. Вярно, и стимулирането на ловците е загърбено от държавата, както и въобще стопанисването на дивеча. Но ние ли не знаем какво правят чакалите и скитащите кучета, лисиците, дивите котки (които са забранени!) и белките с яйцата и малките и със самите пъдпъдъци, гургулици, гълъби, яребици, кеклици, фазани, зайци и всяка друга дребна гад, която шава по поля и планини? Смешният плач на някои паважни природозащитници не е фактор за съхраняването на българската природа – фактор е контролирането на популациите на хищниците, което само ние сме в състояние да направим.
А що се отнася до стимулирането на отстрела на хищници – може и да дочакаме държавата да задели малко парици за защита на българския дивеч. Ама не ми се вярва това да е тази държава, която днес обитаваме...
За БГ ЛОВ,
Автор: Йото Пацов
Колонката на автора
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
