Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » Страница » Семинари за кучета » Седемте Възрасти - "Advanced Labrador Breeding", Mary Roslin Williams - 1ва глава

Седемте Възрасти - "Advanced Labrador Breeding", Mary Roslin Williams - 1ва глава

admin Публикувана от admin | 19.04.2011
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

Това е Първа Глава от книгата „ADVANCED LABRADOR BREEDING” на Mary Roslin Williams, която е „библията” за много хора от Лабрадорския свят. Мисля, че тази книга важи не само за породата Лабрадор - Ретривър , а би била полезна за всички Развъдчици, които имат желание да прочетат, помислят и да си направят съответните изводи.


ПЪРВА ГЛАВА

Седемте Възрасти

Точно както Шекспир е разделил Възрастите на Човек на седем , започващи от „бебето, плачещо и повръщащо в ръцете на бавачката”, чак до грохналия възрастен човек „без зъби, без зрение, без вкус, без всичко”, така и възрастите на Развъдчика на Лабрадори могат да бъдат разделени на седем много подобни категории.

Първо е Новакът, който прави всичко грешно, мисли грешно, купува грешно, храни грешно.

Следващият е Учещият се, който сега разбира, че е започнал зле и докато все още отглежда своята първоначална грешка, често много голямо непослушно и неуправляемо куче в неговата най-лоша възраст - около две и половина до три години и е упорит с това, се е научил сега по-добре и прави всичко възможно, за да тръгне по правилния път.

Третият, Начинаещият, който вече се е коригирал и е купил добра женска, развъдил е едно или две кучила, започнал е да печели по изложби и е започнал да бъде приеман и разпознаван от други развъдчици и изложители.

Четвъртият е Вечният Начинаещ, вероятно най-щастливата категория от всички. Те всички са толкова приятни хора, с еднакво очарователни кучета, харесвани от всички. Те нямат амбиции, нямат възможност да задържат повече от един или два лабрадора, всъщност никога не са развъждали или ако са го правили, използват най-близкото налично куче. Те ходят на някои местни изложби и при случай и на някои изложби от по-голям ранг (championship), познават и са познати на всички и никога не са навсякъде, но перфектно щастливи да се занимават с това, като едно приятно и интересно хоби.

Сега ние идваме до петата категория - Средният-клас развъдчик, който е най-голямата група от всички досега. Това е обикновения Развъдчик на Лабрадори , който определено е „Един от нас”, познат като надежден, развъжда добри кучила, отглежда кученцата правилно, с добро око за кучетата и с възможности да гледа мъжки за разплод и една или две хубави женски. Те ходят на повечето изложби от всякакъв тип, имат афикс (регистриран развъдник) и имат шанс да бъдат класирани на всякакъв вид изложба. Те са гръбнака на всяка една порода и са необходими, защото те осигуряват болшинството от средно ниво кученца за продажба, обслужват техния собствен регион с добро куче – разплодник и формират масата от зрители около ринговете. Те са в различни клубове по породи и подкрепят всичките им дейности, много запалени изложители, давайки всичко от себе си, за да бъдат от полза и със заслуги към породата си.

Шестата група, по-напред от тях е Добрият Развъдчик, по-скоро рядка категория, защото те са разбрали това, което Средният-клас Развъдчик не е, а именно, че има определено нещо, наречено „Хубаво Куче” и че доброто куче не е съвсем достатъчно добро. Когато Средният-клас развъдчик веднъж осъзнае това, той се издига към по-висок стандарт на куче и никога няма да е отново удовлетворен с леко посредствен, макар и типичен и приятен Лабрадор. Той е осъзнал, че средния клас не е за него, не влага вече напразни усилия и общо взето е изградил своите идеи.

Добрият Развъдчик е винаги готов да се учи и да си направи труда да разбере повечето от по-важните особености, като например какво представлява добро рамо или скакателна става и къде могат да се търсят други достойнства. Той всъщност има много на брой хубави кучета и се е научил как да ги използва по най-добрия начин. Той може би все още зависи от Шампионите на други хора, за да опита и подобри неговите кученца, но е научил, че титлата Шампион не означава автоматично, че кучето, което я носи е задължително най-доброто за тази цел. Добрият Равъдчик се опитва да се усъвършенства през цялото време и ще продаде добър мъжки или женска в чужбина, който би бил подходящ за Средния-клас развъдчик. Добрият Развъдчик осъзнава, че или има по-добро от него в развъдника си, или че доброто не е достатъчно добро. Той осигурява на Средния-клас развъдчик по-добри кучета, когато самият той иска да повиши своя стандарт. Той няма Шампиони само извън острова, а сам печели високи отличия на изложбите Briitsh Championship. Добрият Развъдчик винаги е бил в Лабрадорите около десет и повече години и обикновено е познат като такъв, дори и от Топ-Развъдчиците, които може би ще се свържат с него, когато самите те нямат подходящо куче за клиент извън Острова.

И накрая, стигаме до седмата и последна категория - Топ Развъдчика. Това е трудна категория за дефиниране, въпреки че ние всички ги знаем. Ще има винаги само около двайсетина от тях по всяко време. Те изглежда, че продължават завинаги. Способни са винаги да произведат хубаво куче, винаги имат добро, което се развива, винаги са с качествен „завършен” брой кучета. При тях обикновено има по-скоро слабости, отколкото недостатъци, по никакъв начин не излизат от тип, индивидуалност и форма. Те винаги ще имат хубаво куче в Открит клас, добро развиващо се куче в Междинните класове и много перспективно подрастващо, което да последва доброто нагоре в развитието си.

Обикновено, те са били на върха много години и имат техен собствен тип, който веднага се познава, тъй като е отличителен и индивидуален тип. Те никога не изчезват и много малко развъдчици достигат тяхната класа. Това са международно известните „имена” и ако ние успеем да имаме двама нови „топ”-развъдчици за десет години, които наистина ще останат и ще имат тяхното влияние върху породата, то тогава ние ще сме щастливи.
Това, което се опитвам да направя в тази книга е, да установя как „Добрият развъдчик” се развива от „Средния клас развъдчик”, защо много не го правят и накрая, да се опитам и реша дали „Топ развъдчикът”, както аз дълбоко подозирам, се ражда, а не изгражда като такъв.

Ще забележите, че аз не прилагам моите седем възрасти на развъдчика на Лабрадори, нито на работното и с „двойно предназначение” куче, нито на истинския съвършен “Field Trialler”. Това е, защото те имат различни цели и предназначения, въпреки че истинските развъдчици „за двойно предназначение” трябва и попадат в категорията на „Добрия развъдчик”. Развъдчикът, ориентиран към работни линии е много по-сложен и труден за дефиниране. Работната насоченост добавя ново измерение към предизвикателството да развъдиш добър екземпляр. А развъдчикът на „Field Triаller” работи с напълно различни и обособени кръвни линии и за него наистина трябва да има отделна тема.

Тъй като моята цел е да анализирам защо и как „Средният развъдчик” се развива или много често не се развива до категорията „Добър развъдчик”, а също и как и кога „Добрият развъдчик” става „Топ развъдчик”, аз няма да навлизам в първите три категории - „Новакът”, „Учещият се” и „Начинаещият”. Всеки от нас е бил в тези категории по неговото си време. Обаче има много написани книги, за да им помогнат да започнат с правилните линии, всяка книга казва как да започнат, какво да правят, кога да хранят и как да отглеждат, водейки ги стъпка по стъпка до времето, когато те стават опитни „Среден-клас развъдчици”. Веднъж като достигнат това ниво, книгите за начинаещи стават твърде безполезни за тях, защото те сега знаят и прилагат тези неща, без да се обръщат за помощ към книги.

Колкото до разглеждането на по-високите категории, което е и моя цел, колкото повече се доближавам до „Топ развъдчиците”, толкова по-трудно ми е да кажа какво правят те, защото „Топ развъдчиците” се различават в техните методи и дори в техните идеи. Има обаче едно общо нещо между тях – Добрият развъдчик непрекъснато развъжда добри кучета, а Топ развъдчикът – топ кучета. Аз мога само да ви нахвърлям различни характерни черти, върху които вие сами да мислите. Така че не очаквайте от мен да кажа авторитетно „Така трябва да се направи”, защото няма изпитан път към „върха”. Мога само да обърна внимание на идеите, които съм натрупала в продължение на много години мислене по въпроса за развъждането на добри кучета и трябва да оставя на читателя да продължи от там нататък.

Превод: Албена Чакърова - Петкова

Абонамент за бюлетин