Публикувана от 
Евроазиатският рис (Linx linx) е най-голямата дива котка в Европа. Ареалът му е огромен – от Западна Европа до о-в Сахалин на изток. Числеността му се определя на около 60 хиляди броя, но тя е условна с оглед на липсата на надежна методика за нейното определяне. Приема се. че Европа се обитава от 8000 котки от този вид. Несигурността при преброяването идва от много скрития живот на риса. Често той може да обитава даден район, без да бъде забелязан с години. Пример за това е България, където след 2000-та година зачестиха данните за наблюдения първо в Западна Стара планина, после и в Осогово, района на връх Руй, Етрополския Балкан, Централна Стара планина, Странджа. Макар. че официално последната голямата котка е отстреляна през 1941 година и през следващите години до края на века е имало съобщения за видяни рисове на много места в България. Поради липса на интерес, тези наблюдения не са проверени и официалната статистика сочеше, че рисът е изчезнал от българската фауна. Това обаче със сигурност не е вярно, защото ако появата в западните райони на страната може да се обясни с естествено разселване от Сърбия и Македония, то какво е обяснението за заснетия рис в Странджа или потвърдените данни в Природен парк „Българка“. Единствения верен извод е, че България никога не е губила окончателно тази красива котка в си. Въпросa, който трябва да си поставим всички е как да го запазим завинаги.
Какви са факторите за устойчиво присъствие на риса?
Както за всеки хищник основен лимитиращ фактор за риса е неговата храна. В целия си ареал той преживява благодарение на популациите на чифтокопитните, заека, дребни горски животни и по рядко горски птици и мишевидни гризачи. В Европа и в частност у нас тази котка е зависима най вече от популацията на европейската сърна (Capreolus capreolus). Стара истина е, че появата в даден район на рис значи увеличаване на запасите на сърната или заека. В действителност след 90-те години на 20-и век, когато голямата и стабилна популация на сърната у нас беше подложена на хищническо изтребление, държавната политика за частично ограничение на лова на сърни даде резултат и понастоящем горската сърна възстанови оптималните си запаси в почти всички български планини.
Другото значимо условие за запазването на риса е бракониерството, което е трудно преодолима преграда сред българските ловци. Поради липса на заинтересованост от компетентните български власти, непроверени и ненаказани останаха двата известни случая за отстрел на рис през 2008 година. Първият от тях за „случаен отстрел“, а втория за официален лов на немски ловен турист и двата случая в района на Стара планина между Берковица и Белоградчик. Като имаме пред вид омертата, която е налице сред бракониерите, може само да предполагаме със свити сърца и за други такива престъпления.
След стабилното натрупване на факти и данни за наблюдение на рисове в страната, държавата в лицето на горските власти и официалната наука, както може да се предполага не взе никакво отношение, сякаш става дума за Швейцария примерно, а не за България. Новините предизвикаха заинтересоваността на организираните ловци (не техните организации) и на някои екоорганизации. Завръщането на риса беше „яхнато“ от WWF България, която организира дарителска кампания „Рисът има нужда от Вас“. Скептицизма, който проявяваме спрямо дарителската кампания се дължи на някои непрофесионални и лъжливи анонси при представянето на събитието в официалния сайт на световния лидер сред природозащитниците. Кои са тези анонси?
Каква е целта и кой определи тези 30 км2, които „били“ необходими за един рис, за да обитава дадено място. По официални проучвания в Европа и Русия, макар и разнопосочни, става ясно, че територията, която обитава трайно един рис зависи от няколко фактора – гъстота на популацията на сърната и заека и пола на рисовете. При наличие на обилна хранителна база територията на обитаване може да бъде едва няколко квадратни километра, което е най валидно за женските животни. Мъжките рисове най често живеят в териториите на 2-3 женски котки. Според данни в съседна Румъния максималната площ на територията за обитаване в Карпатите е 20 км2 за един индивид.
Основния акцент за ползване на средствата от кампанията WWF България обещава да разходва за „издирване“ и запазване на вековните гори в България. Интересно е какво точно ще се издирва, когато в страната се знае възрастта на всеки квадратен метър гора. И тази информация е обществено достъпна и безплатна. Очевидно целта е да се наблегне на лековерието на дарителите, които от години се обработват на тема „вековни гори“ от WWF България. С такъв анонс любителите на риса остават с впечатлението, че тази дива котка живее само в стари гори и понеже те у нас се „унищожават“, държавата пречи да се запази риса.
Напротив научната литература сочи, че ареала на риса в Европа се припокрива с ареала на сърната в горските територии. А този ареал включва за Източна Европа и стари гори с гъст подлес и млади гори, и гъсталаци и забележете – сечища. А такива са горските територии в почти всички планини в България. Но има необходимост от две много важни условия – достатъчно сърни и скалисти местности. Последното е много важно за риса, защото е условие за начина му на ловуване и на почивка. Рисът ловува само на земята и не обича да се качва по дървета. На него са нужни преди всичко храсталаци и високи скали, за да се укрива и да дебне дивеча, а не стари просторни гори.
Макар и не конкретно с цел запазването на красивата котка, е факт, че всъщност столетните гори постоянно се увеличават в България и тази тенденция ще се запази, защото и лесовъдските цели са такива. Е разбира се и под справедливия натиск на екологичните организации.
Като друга цел в експозето за набиране на дарители и средства, се сочи, че парите ще се използват и за обучение на служители по горските стопанства как да се стопанисват горите за да станат те добри за риса. Смешно, нали. Да сe обучава някой да си върши работата така както си я е вършил винаги и трябва да я върши според закона и трудовия му договор. Е, като гледаме някои сечи, може би горските имат нужда някой да им напомня това непрекъснато, за да не го забравят.
Като заключение бихме желали да отправим апел към WWF България относно два момента.
ПЪРВО – да премотивира дарителската си кампания, като акцентира върху реалистични нужди на риса за неговото стабилизиране в нашата природа – наблюдение, борба срещу бракониерството, разяснителна работа сред ловците и населението, национален план за стопанисването му.
ВТОРО – да даде официален отчет на страниците на своя сайт пред всички дарители какви суми е събрал и за какво ги е изразходвал.
Ние се надяваме колегите от WWF България да защитят името, което е придобила със сериозните си действия в цял свят тяхната организация. Оставаме с голямо уважение към световните проблеми които решава WWF - Световен фонд за дива природа.
източник: www.gorite.bg
Ловците коментират: Форум БГ ЛОВ
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
