Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » ПОИБРЕНСКИЯТ ВЪЛК (или ЛЕОПАРДЪТ НА БЪЛГАРИЯ)

ПОИБРЕНСКИЯТ ВЪЛК (или ЛЕОПАРДЪТ НА БЪЛГАРИЯ)

vater Публикувана от vater | 14.11.2014
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

ПОИБРЕНСКИЯТ ВЪЛК (или ЛЕОПАРДЪТ НА БЪЛГАРИЯ)

Откриха новия, пореден ловен сезон за едър дивеч /а за мен втори/, откакто съм законен млад ловец в ловна дружина Поибрене. Естествено, вечерта преди първия излет за 2009 вълнението у насядалите мъже около масата до камината ескалираше. Колкото по-късно ставаше, колкото повече наближаваше „часът на срещата” в ловния дом, толкова по-интригуващи ставаха историите от миналото, а чувството, че скоро няма да се спи, все по истинско. А и как да заспиш?!

Може би нощите, преди да се махнеш от големия град и да отидеш да посрещнеш слънцето, прекършват търпението на ловеца, който прережда и пренарежда патроните си по десетки пъти, точи ножа и с любов прекарва парцалчето със смазка по цевите на пушката. А моята беше и нова! Подарък за двайстия ми рожден ден...Браунинг, надцевка, 12 калибър...все още не отнемала и млада като мен. Това, че имах свое собствено оръжие - бижу, караше стрелките на часовника да се движат още по-бавно, а сутринта, като че ли, никога нямаше да дойде...

Уви, за моя радост петелът изкукурига! С всяка минута колите пред ловния дом увеличаваха броя си, а с връстниците, с които заедно станахме ловци, мерихме новите пушки. За момичета се разбрахме да говорим по-късно. Всеки минаваше, поздравявше и пожелаваше наслука и „по-голям глиган от миналогодишния да отстреляш тази”. Замислих се, че срещата с „онзи глиган” беше уникална. Моята първа страхотна слука! Миг, който не мога да забравя и който няма да има аналог, моят ловен разказ и моят изстрел, които не могат да се сравняват с нищо.

Открихме лова с много смях, закачки и слука. Денят беше топъл, а листата от дърветата все още не бяха окапали. И излет след излет, обсипани с множество снимки и колажи за спомен посрещахме слънцето. Дойде и поредната нощ, през която трябваше да дочакаме звъна на будилника. На гости ни бяха дошли бате Мишо чак от Намибия, където е почетен консул на България, и бате Райчо. Двамата на времето са свирили заедно в различни банди и естествено освен калъфите на пушките се търкаляха и калъфи от китари. Свирихме, пяхме и пресъздавахме на малката театрална сцена около камината ловни и революционни премеждия. Едва легнахме. Сутринта, все още по тъмно силуетите на ловджиите бяха пред ловния дом. След проведения инструктаж за боравене с оръжие и безопасната стрелба се качихме по джипките и в дълга колона тихо преминахме през селото, в което будни бяха само петлите.

На снимката: Митко Мурджев след майсторския изстрел



Имаше малко сняг от предишната нощ. По следите на ръководителя на лова се спускаше по стръмния склон върволица от мъже с надежда на тази пусия да има слука. Оставиха ме предпоследен над разклонението на едно дере. Виждах навсякъде по отсрещния баир. Духаше студен вятър, малко трудно чувах, но не изпусках обстановката от поглед. Видях дивеч! Бавно слизаше отсреща по склона от другата страна на дерето. Беше много далече и не можех да преценя какъв е, но със сигурност беше хищник. Бутнах предпазителя тихо и бях готов да стрелям с десетте нули в шоковата цев. Приближаваше бавно и се ослушваше. Влезе в гъст габер и го изгубих за миг, но после успявах да следя силуета му между клоните. Отново се показа на открито върху белия сняг. Бях прикладвал и чаках търпеливо да премине дерето, за да е на подходяща дистанция и моето следващо действие да бъде точно. Да, ама не. Вместо към дерето посоката на целта рязко беше сменена и вече не се приближаваше, а се отдалечаваше по отсрещния склон. Дистанцията не беше вече за десетте нули и бавно с палеца бутнах предпазителя и смених цевите. В момента, в който съвсем тихо механичния специфичен звук проехтя под пръста ми той го чу и леко завъртя глава в посока на заплахата. Последва изстрел...беше вълк...

Бренекето беше изминало разстоянието от близо 80м и беше попаднало в целта. Последва втори изтрел, но не от мен, а от ловеца под мен, защото въпреки точното попадение силата на вълка беше изумителна.

Огромен и възрастен вълк. Красавец! Ей това беше слука...вълк! Не можех да повярвам! Поздравихме се за успеха, снимахме се, настроението и духа на дружината се приповдигна! Разказвах как съм го видял, как съм стрелял и колко силно съм усещал адреналина в слепоочията. Бате Мишо ми каза, че съм усял да уловя „леопардът на България”...леопардът, който в мига на срещнатите ни погледи застана до уникалния глиган в „бездната от щедрост”...

И преди края на излета...изпуснах...един глиган. Слука...

На снимката: Бедстващата от вълци ЛРДружина



Димитър Мурджев
от ЛРД с. Поибрене

Изпратено на имейла на БГ ЛОВ

Абонамент за бюлетин