Публикувана от 
Даааа....времето летеше неусетно и ето, че пак е средата на месец Август. Някъде там край обширната добруджанска равнина потънала в златни житни класове, в малка схлупена къща седеше до вехтата маса дядо Ставри. Той не беше сам. В опушения от годините ъгъл лежеше неговият стар и единствен приятел, кучето Балкан. Дядо Ставри беше наредил пред себе си разкривени картонени кутии пълни със стари гилзи, капси, барут и старателно пълнеше патрони за предстоящия лов. Той полагаше огромно старание и въпреки треперещите му ръце, ревниво следеше всички патрони да са еднакви. От време на време спираше и поглеждаше Балкан, който дремеше, но беше неспокоен. През открехнатия прозорец влизаха различни звуци и миризми носени от полския вятър и дразнеха носа на кучето. То също усещаше предстоящия лов.
Вечерта дядо Ставри се захвана с последните приготовления. Измъкна от скрина овехтяла и избеляла раница, поизтупа я, и започна да я пълни. Багажа беше скромен, комат хляб, бучка сирине, манерка с вода и малко стъклено шишенце със силна домашна ракия. Сега дойде ред и на старата туловка, очукана и издрана през годините на вярна служба. Старецът я откачи от стената, огледа я от край до край, сякаш за първи път я държеше в ръцете си. Потупа я одобрително и я подпря до входната врата като че се притесняваше да не я забрави.
Нощта бавно се спускаше. Дядо Ставри излезе на кьошката и запали цигара гледайки към звездите.
На сутринта стана рано, още преди изгрев слънце. Приглади се на две, на три заметна раницата, взе старата пушка и отвори вратата. На двора го посрещна Балкан с тихо скимтене преминаващо в сподавен лай. Кучето потреперваше, то беше нервно и нетърпеливо. Старецът открехна портата и двамата се насочиха към полето.
Движеха се по тесен черен път. Дядо Ставри мълчеше и пушеше. Балкан тичаше наляво, надясно, като от време на време поглеждаше укорително към стопанина си, сякаш го подканяше да побърза. Слънчевият диск се показа над хоризонта и озари с лъчите си полето, а то беше свежо, красиво и влажно от утринната роса. Навред се чуваше песента на пъдпъдъка. Балкан смело се хвърли сред високата трева и енергично запретърсва угарите махайки с опашка. Дядо Ставри подсвирваше с уста за да му припомни, че не трябва да се отдалечава много. Пушката отдавна беше в ръцете на стареца готова за стрелба.
Изведнъж из под носа на Балкан излетя ято пъдпъдъци. Старецът вдигна неуверено оръжието с треперещите си ръце и стреля два пъти. Птиците отлетяха невредими. В същност този неуспех не учуди нито старецът, нито кучето. И двамата отдавна не ходеха на лов а, просто спазваха една стара традиция, започнала преди много години, когато Балкан беше още малко кутре, а дядо Ставри здрав и силен мъж. Уви тези години отдавна безвъзвратно бяха отлетели.
Слънцето се изкачваше все по високо и в полето ставаше все по горещо. Беше време за пладнуване. На сред нивите се издигаше огромен орех, короната на който хвърляше дебела сянка. Старецът свали раницата и седна тежко на земята. Извади хляба и сиренето и ги раздели по братски с Балкан. Времето бавно минаваше и жегата отстъпваше с настъпването на икиндия.
Дядо Ставри стана бавно, зареди отново пушката и тръгна отново през полето. Кучето наостри уши и излая. Храстите пред тях се размърдаха и огромен див заек побягна на зиг заг през тревата. Балкан яросно лаеше обзет от ловна страст. В този момент туловката изтрещя и заека се затъркаля по земята. Старецът и кучето се оживиха. Припомниха си старите времена, когато двамата бяха млади, а пушката не пропускаше. Дядо Ставри прибра заека в раницата и тръгна по обратния път към дома. В съзнанието му изплува образа на баба Иванка, която готвеше най-вкусните зайци на света или поне в мъничкия свят на дядо Ставри заключен в това забравено от бога място.
Даааа......животът на стареца течеше и той знаеше, че не му остава много. В съзнанието му имаше само плетеница от спомени, някой ясни други мъгливи и далечни, каращи го да се чуди понякога дали са истински или са плод на някаква жестока илюзия.
В действителност единствените сигурни неща, които му бяха останали бяха една стара пушка, протрита раница и вехта схлупена къщурка ревниво пазена от кучето Балкан.
Владислав Антонов
Изпратено на имейла на БГ ЛОВ
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
