Публикувана от 
Поради ред причини, може би ще е последният ми лов за този сезон на дива свиня. Не ми отне много време да се замислям, на поканата отправена от дядо ми, и още от сряда започнах с подготовката - почистване (на вече почистената пушка), нареждане (на вече наредените патрони), приготвяне (на вече приготвения багаж). Поне 5 пъти му звънях, да му кажа че не трябва да закъснява (понеже трябваше да мине през Пловдив да ме вземе и да отпътуваме заедно към Севлиево), и точно в 04:00 да е пред нас.
Бях готов половин час преди уговорката и всяка минута до уречения час ми се струваше като цяла вечност, да не говорим за 5-те минути закъснение... имах чувството, че ако бях тръгнал преди половин час, вече щях да съм някъде на Шипка. В момента, в който колата спря пред нас, буквално го "изритах" на пасажерското място и дадох газ на малкото ситроенче ксара. и точно в този момент, разбрах защо е закъснял.
Таааа, пътуваме ние, и може би това е един от най-приятни моменти от ловното преживяване, а именно - започват историите - историите за отминали времена, с отминали хора, на отминали места - истории изпълнени със смях, истории изпълнени с тъга, истории изпълнение с авантюри и адреналин - ловни истории! И така, в тази атмосфера в към 7 без 20 бяхме в ловната вила. Разбира се, бяхме едни от първите (все пак съществува едно животно наречено - синдром на близко живеещите)! Неусетно, един след друг, понякога по 2-ма или 3-ма завлизаха познати и непознати, но всички някак си еднакви... еднакви до някъде в дрехите си (задължителното оранжево), еднакви в емоциите си, еднакви някъде дълбоко в себе си, за това че споделяха ЕДНАКВАТА страст. След като се събрахме, вилата се изпълни със смях, весели подмятания, изчервени физиономии и начумерени вежди (всеки може да се шегува с друг, но да се шегуват с теб не е за всеки).
Дойде време и на задължителната, административно-организационна част с попълването на бележките и иснтруктаж. Бях леко разочарован, когато разбрах, че в този ден ще ловуваме в полето... някак си винаги в балкана съм се чувствал по-комфортно, по на място - хайдути, чети, въстания, горди юнаци, които са станали част от Балкана, и той от тях, те него олицетворяват и той тях.
Много се отвях, да ме прощавате, разбрахте ме де. Към 7 и 30 вече всички бяхме се отправили към ловните полета. Със скрита усмивка, слушах и гледах, как отговорникът по ловът, наставя пусиите, тъй като натъртващият му северняшки акцент съпътстващ с мимиките и жестове (на развълнуван диригент) биха се видели и чули от преминаващите отгоре самолети. Моето място беше отредено - на ръба на едно поле, граничещо с гора, а в нея дере. Трябваше да следя както случващото се пред мен, тъй като нашите гоначи, гонеха оттам, така и зад мен, защото съседната дружинка гонеше зад нас. Стигнах до пусията, намерих просек, който водеше до ръба на дерето, но даваше и абсолютно перфектен поглед назад към полето, заредих едно бренеке и един подкалибрен в старата, изпълнена с истории ижовка и зачаках... и дочаках.
Тъй като от "педя човек" съм заходил на лов, но само за "фтички" (както казваше един мой братовчед), за първи път виждах отблизо животно по-голямо от пъдпъдък - лимонка, или "дърта яребица" или пък зеленоглав патър. Две сърни на няма и 15 метра от мен, бяха се спрели, и се ослушваха. След минута разбрах и за какво - 2 гончета бясно се спускаха по хълма зад мен и лаеха, не виждаха сърните, но лаеха, бягаха и лаеха, лаеха, лаеха и пак лаеха. Какво лаене падна само. Полюбувах се още малко на двете грации и също както бяха дошли, почти незабелязано, с отмерени отскоци, така и си заминаха... а кучетата продължаваха да лаят след "фантомите".
Направихме няколко гонки, на така или иначе, вече ползотворния ден за мен - бях се срещнал отблизко с тези прекрасни създания, няколко мига, които ми показаха, красотата и мистичността на природата. Аааа, момент споменах ли влаченето на 100 килограмов нерез през 2 дерета (пълни с вода) и после издърпването му по поне 50, 60 градусов наклон - не претендирам за математическа точност (бях единственото дете с 2-ка по математика, във втори клас и баба учителка по математика)... тааа ПОлзоТворен си беше.. Накрая всичко завърши с импровизиран банкет във вилата и мохабет "на градус".
Край на 1-ва част/1-ви ден
П.с Втора част и смисъла на заглавието, съвсем скоро!
Иван Грозданов
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
