Гласът на ловеца

Ловувайте със сърцето си!

Два дни обмислях, дали да дам гласност на този случай, но болката и скръбта са непреодолими, за това се реших да споделя с Вас и с надежда за промяна. Селото ни се гордее с ловната дружинка, която е с над 100 годишна история, доказала се във времето със своите истински ловци и ненадминати трофеи. Адмирации към всички тях! Но не мога да кажа същото за другия тип ловец, т. нар. Мръвчар...

още

Начало » ЛОВНИ РАЗКАЗИ » БРОЕНИЦАТА

БРОЕНИЦАТА

vater Публикувана от vater | 11.12.2013
0 коментара | публикувай коментар
Принтирай Изпрати на приятел

БРОЕНИЦАТА

Заснежените върхове на Осогово ни посрещнаха с побеляла усмивка в неделната ловна утрин.Пусията бе сравнително дълга, 2-3км. И ние бързо се насочихме към указаните места.Зимната гора бе едновременно гостоприемна и плашеща с високите си заскрежени борове, стоящи гордо като часовои в предверията и. Заграждахме местността „ Каракашкото”. Преди достигането на пусията ми засякох пресни свински дири влизащи в ляво, в гонката. Обадих се на гончиите и малко време след пускането на кучетата те явно напипаха сюрията, защото гората закънтя от радостния, от настървеност, лай на гончетата. Оранжева сянка премина м/у дебел бор и малко възвишенийце на около 100м. от мен и мислено проследих посоката на животното. Пижаместия приплод мернах за частица от секундата, но дори не успях да се премеря с гладкогласната ми любима, когато го изгубих от поглед в гъстите шипоци. Явно сюрията бе разбита и аз очаквах появата на други прасета!  Някъде под мен се чу боричкане, квичене и побеснял лай – явно кучетата бяха заклещили друго малко прасе, но всичко утихна бързо, след като се чу гласа на единия гончия..
Свириха за край на гонката и аз тръгнах към съседната пусия, която отстоеше на около 150м. от мен. След около 80-90м., в подножието на малка тераска, засякох удивително прясна едра свинска диря, толкова прясна, че заскрежените топчета сняг падаха като зърна на броеница в леглото на дирята. Следата влизаше в дясно, в нисък подлес последван от шипочени гъсти туфи. Реших да проследя донякъде дирята, най-малкото, щото ако влизаше по –надолу в гонката да се обадя на колегите, и навлязох зад подлеса.
Мощно движение извъртя погледа ми в ляво и аз се приковах! Сякаш израстнал за секунди дънер на секвоя закри и без туй рехавата светлина пред храстите. Страхотно мощен глиган стоеше пухтейки и ме гледаше с глава обърната на дясно, към мен и бе сигурно, че изобщо не се радваше на изненадата ми.. Изплувайки за частица от секундата от адреналиновото ми вцепенение прикладвах и с инстинкта на хилядолетните ни предци запратих парчето олово в дясната му плешка..
Поразяващото попадение даде силен изблик на енергия и исполина подскочи нагоре от силата на удара или болка и направи опит да побегне, като успя само за 20м., тъй като силите го напуснаха и той покорно сведе поглед в подножието на гъст шипков храст.
Все още адреналина пресичаше дъха ми, когато пристъпих плахо със заредена пушка и го разгледах със страхопочитание! Чудесен 4-5г. глиган! Мощният калкан го правеше да изглежда като отлят, а белите остриета на глигите ясно контрастираха с мощната сиво-черна глава.
Бавно, много бавно последна частица душа напусна едрото тяло и пое към вечните ловни полета!



Наслука!

Автор: Николай Николов

Абонамент за бюлетин