Те са от различни краища на страната, с различни професии, социален статус и на различна възраст. Обединява ги това, че са жени. При това красиви. При това смели. Те са дамите, подвластни на ловната страст – членки на първия у нас женски ловен клуб “Бендида”.

Сред тях има адвокати, готвачи, дизайнери и др. Затова не е никак случайно, че смело налагат нова мода в облеклото на ловеца, и измислят невероятни кулинарни изкушения с менюта от дивеч, приготвени по всички изисквания на здравословното хранене.

И не само това. Дамите ловджийки прилагат нов модел и отношение към дивеча, който трябва не само да бъде отстрелван, но и отглеждан и опазван.

Разходките сред природата ни зареждат положително, забравяме всички неволи и се чувстваме свободни и велики, разказват жените от клуба, които присъстваха на националния ловен събор, който се проведе до Къпиновския манастир в събота и беше част от мероприятията за честване на 130 години от основаването на ловното движение в България.

Освен че приготвиха пищна трапеза за празника и развяха знамето на клуба, те неспирно бяха ухажвани от колегите си от мъжкия пол, които се надпреварваха да се снимат с тях.

Общата ни цел е да развиваме лова у нас, затова се обединихме в клуб “Бендида”, разказва Зорница Николова, председател на сдружението. Като начало прехвърлят доста имена за своята общонст, но накрая се спират на тракийската богиня Бендида, която е олицетворение на лова. Не случайно жени са богини на лова, защото в древността, пък и сега, много дами са рамо до рамо с мъжете на ловните излети, а и може да се спори на кой мерникът е по-точен.

Преди да основем клуба на 10 октомври 2012 г., не се познавахме лично, пишехме си писма, говорехме се по телефона, обменяхме идеи виртуално, разказва Зорница. Запознават се при учредяването в София, където се събират 17 ловджийки, а след това сдружението им става член на националната ловна организация. Тогава разбрах, че в страната има между 1800 – 2000 жени ловци, разпръснати в различни дружества и дружини. Те са изкарали курсове, имат ловни билети, но много малко излизат в гората. Затова сме си дали дума да им подадем ръка, да ги активираме да не се отказват от лова, да станат членове на клуба.

41 жени ловци членуват в “Бендида”, а на събора до Къпиновския манастир са подадени още молби.
Обикновено дамите ловджийки наследяват това хоби от мъжете си или близки и роднини. Но при Зорница не е така. Тя е ловец от 11 г. и най-много си пада по пернатия дивеч. Във фамилията й няма ловци, но приятели я завели веднъж на излет и това й харесало. Един път ми трябваше да изляза в гората и досега не се спирам, казва председателката. Но къде ти лов за пернати без куче? Затова Зорница отглежда два птичара в апартамента си. Печели награди в киноложки изложби. Дори първата отборна победа на женския клуб идва много скоро от учредяването на “Бендида”. На ловната Балканиада в София българките се класират на първо място. И тъй като Зорница е фен на пернатите, обича и да ги готви. Печен пъдпъдък на скара с маргарин става супер, но пилето трябва да е прясно. Сутрешният лов се готви на обяд. Добавя, че никога не брои отстреляните животни, брои само прекрасните уикенди в гората. Ловът е емоция, да си поглезиш кучето, да се видиш с приятели, казва чаровната дама.
Амбицията на клуба ни е жените ловджийки да имат по-добра подготовка, затова непрекъснато обмисляме инициативи, състезания и обучения, казва Марияна Пейкова от София, която е ловец от 1995 г. Цялата й рода са ловджии и от малка Марияна е с авджиите, но сега съжалява, че децата й не харесват лова, а от роднините вече са останали само двама ловджии.

Макар да е по-опасен ловът за едър дивеч, Марияна не пропуска излетите за дива свиня. Според нея адреналинът на пусия е повече. Тя членува в дружинка в Трън. Признава, че за първи път идва на ловен събор. Слави се като майсторка на кебап от диво прасе, разбира се, предварително изследвано за трихинелоза.

Мариета Коларова ловува в дружинката на Дединци, но живее в Поликраище. Независимо че е ловец от 2006 г., твърди, че никога не е излишен и допълнителен опит. Парадоксът е, че съпругът й я амбицирал да грабне пушката, а после той се отказал. Но все пак ловджийката си има сигурно рамо вкъщи за съвети и надежди.

И Мариета предпочита едрия дивеч и се гордее, че досега има отстреляни 4 диви прасета. При първото бях на върха на щастието, но ако човек не го изпита лично, този адреналин не може да се опише. Мариета стреляла от 4 метра по прасето, което вече било гърмяно от други ловци, но успяло да се измъкне. Е, при мен си намери майстора, смее се тя.

До скоро Мариета се е занимавала с отглеждане на соколи, но се отказала, тъй като у нас ловът с хищни птици е забранен. Много по-трудно е да хванеш дивеч със сокол, отколкото да го гръмнеш с модерна карабина, категорична е тя. Обяснява колко е трудно да “обучиш” една хищна птица да ловува. За това са необходими време, търпение, знания и умения.

Валентина Жечева от Габрово вече е 20-годишна юбилярка по лова. Първоначално нарамила пушката заради мъжа си, който също е ловец. Както се казва, “наследих пушката”, защото съпругът ми пътуваше в чужбина. Но страстта ми в гората нарасна и сега съм по-голяма ловджийка от него, признава Валя, която не пропуска ловен излет.

Релаксирам сред природата, особено когато съм на пусия, това ме зарежда положително. Тръпката е невероятна, когато се появи животното – замираш, изчакваш, внимаваш накъде ще тръгне и се прицелваш. Валя досега е гътнала 6 диви прасета.

Веселка Каменова е от Видин. С болка споделя, че там районът е много западнал икономически и единственото нещо, което й е останало, е ловът. Тя е запалена ловджийка и няма пропуснат излет. Във Видин има много дивеч – от пъдпъдък до диво прасе, само дето липсват елени. Като хвана пушката от средата на август, та до края на ловния сезон, казва жената. Веселка ловува и за хищници и тези излети много й харесват. Този лов е майсторски, атрактивен е, необходим е опит, но имам доста отстреляни чакали и лисици. Стигнала до 20 броя и оттогава не ги брои. Жената има любима рецепта за приготвяне на пъдпъдъци – готви ги запечени с гъби. Или ги слага поединично във фолио с малко чесън и олио. Пъдпъдъкът не търпи много подправки, защото е една от най-ароматните птици. Когато пилетата са изпечени, фолиото се оформя като лодки и се приготвя гарнитура по избор.

Соня Андонова е “стара пушка”, както сама казва за себе си. Ловува от 22 г. и живее в София. През първите години след демокрацията Соня имала заведение, в което често се събират ловци. Те й подарявали по един патрон и си направила колекция от 500 куршума. Запалих се по авджилъка само от приказките им. На изпита за ловци се явиха 220 мъже и само аз бях жена. Знаех, че не трябва да се изложа по никакъв начин и преди това три месеца ходих всеки ден да се упражнявам да стрелям, изкупих патроните на тези, които не ловуваха, и така взех изпита с отличен, разказва Соня.

Сладостта на ловджийката е едрият дивеч, има убити над 50 диви прасета, ловува почти всеки месец, ходи на сафарита. Напоследък се е запалила по диви пуйки и фазани, а през май ловува на сръндак. Ообяснява, че в кулинарията любимото й месо е на сръндака. Тъй като месото е малко сухо, преди това се кисне в мляко, после се прави сос с миризми.

Ловът е магия, страст, здраве, определя хобито си Соня. Тя е член на контролния съвет на Националния съюз на ловците и риболовците в България, има и ръководни длъжности в дружината и сдружението, където членува. Работя в счетоводство – скучна и заседнала работа, затова чакам да дойде петък, за да се подготвя за лов. Като зная, че ще излизам в гората, предишния ден оправям къщата и съм свободна за излета. Ловът ми дава свобода, емоция, приятели. За да разбере един човек природата, трябва да стане ловец, категорична е една от богините в “Бендида”.

Автор Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ