Публикувана от 
62-ра Генерална асамблея на CIC - Правец 2015
Към Бернар Лозе с няколко въпроса на „Лов и риболов” се обърна главният редактор на списанието Георги Гроздев
В една от работните паузи г-н Бернар Лозе бе любезен да отдели време за това интервю, което започна с малък жест от моя страна – подарих му новото издание в превод на френски език на романа „Плячка“, в който дивите животни са одухотворени и са едни от главните герои. Докато го разлистваше той сподели:
Ловувал съм на много места в България и преживяването, което имаш, докато си сред гората е такова, че докосва сърцето ви. Смятам, че е жалко, че хора от различни страни и култури стават свидетели как този дух на общуване с дивата природа ни напуска и това е трагично. Но, от друга страна, забелязваме, че нещата се подобряват, немалко хора и семейства предпочитат дивата природа за отдих дори през уикенда. Мисля че знам какво имате предвид и за какво говорите в романа си „Плячка“, защото съм го преживявал няколко пъти тук.
Г-н Лозе, Международен съвет по лова и опазване на дивеча е една от най-старите международни организации. Кой е двигателят, с чиято помощ тя продължава да изпълнява своите функции вече толкова десетилетия?
CIC е създадена от група приятели, като хората от Източна Европа са били мнозинство. Става въпрос за харизмата и приятелството на една група международни ловци и България, Сърбия, Полша, Румъния и Унгария са били със сериозно представителство в организацията. Бавно сме преминали от един вид джентълменски клуб към функционираща организация със силна научна подкрепа. Виждате каква ни е структурата днес. Ако сте следили за какво говорихме тази сутрин, или сте виждали докладите, които са на разположение тук, става ясно, че следваме целите си. Променили сме се, но бавно и постепенно, и сега сме силна организация. Имаме страни членки, което е много нетипично за НПО, каквито сме ние. Също така сме международна правителствена организация с дипломатически паспорт, което ни дава особен статут и възможност през годините да разговаряме с някои от най-големите НПО-та, като например ЮНЕСКО и други. Така че това е еволюцията на CIC. Още сме си група приятели, която е много по-голяма, но днес имаме привилегията да имаме научна и сериозна страна. Щастлив съм да видя, че устойчивият лов се взима насериозно. А това е и нашето мото за правилно управление на природата и животните. Едно от развитията, които можете да видите, които са в научната сфера, е програмата на Световната организация за здраве на животните. Тя беше подписана преди три години, но след това имаше промяна в МЗХ и това ни създаде някои трудности. Професор Белев, който винаги е бил представител на OIE, управлява от името на OIE почти 50 страни от София. Така че решихме да изградим център в София. Смятам, че до края на тази асамблея ще положим основите за центъра. Предстоят няколко срещи и мисля, че нещата вървят.
Напоследък се засилва влиянието на комерсиализирани екологични организации, които внушват, че ловът не трябва да бъде част от съвременното общество. Какви са възможностите на CIC за реакция и противопостявяне на тези крайни идеи?
Знаем, че това е неправилно. Не само ние, но и хора от различни международни НПО-та също го разбират. Това е чувствителна тема. Хората разбират, че трябва да са внимателни, заради чувствителността на другите. Някои са искрени, но голяма част не са. Това е просто един политически начин да се вдига шум. Според мен, това е ужасно, защото устойчивият лов е най-добрият начин да се грижим най-добре за природата. Когато ловът бъде забранен някъде, дивият живот изчезва напълно, защото няма кой да засече бракониерите, няма кой да се грижи за дивите животни ежедневно. Това струва много пари, а хората дори не се замислят за това. В Европа сме около десет милиона ловци (не говоря за ужасните бракониери, с които се борим). Това са десет милиона души, които обичат природата, които разбират какво означава управление на диви животни. Кой ще ги замени тези хора, ако те вече не могат да правят това? Кажете ми. Кой ще дава парите за това? Аз, например, знам какъв е бюджетът ми, за да функционира моят имот. Да се погрижа животните да са добре, да се погрижа за максималния им брой на територията на имота, без да навредя на гората. Знам колко много работа е всичко това. И това е много работа не само за един сезон, а целогодишно. Трябва да подготвяте неща, да храните животните през зимата, да ги поите през лятото, да се борите с бракониери, и т.н. Кой ще замени тези хора? Знаем със сигурност, особено в Африка, че в страните забранили лова, животните изчезват.
В България вид като вълка нанася значителни щети на стопанските животни и дивеча, но натискът да бъде ограничаван или забранен ловът му е голям.
Каква е позицията на CIC по отношение на опитите през последните години да се налагат трансгранични модели за управление на популацията на видове, които в едни държави са обект на лов, а в други са защитени?
Отново това е много чувствителна тема и за нас е ясно, че държавата трябва да работи заедно с ловците, за да има добра регулация на вида. Преди няколко седмици в CIC проведохме симпозиум на тема вълка и чакала в източноевропейските страни, в България, в Македония. Не е просто съвпадение. Разбираме, че едрите хищници са истински проблем. Дори между ловците, хората имат различни виждания по въпроса. Така че първо трябва да съберем ловците заедно, което е много трудно, но все пак трябва да стане. Както и ние, така и държавата започва да разбира, че трябва да използва сериозните хора от ловния свят, за да се помогне в регулацията на видовете.
Какви са впечатленията ви от нашата природа и от Националната организация на българските ловци, която членува в CIC още от 1931 година?
Посещавал съм България много пъти, както казах. Ако не ми беше харесала, нямаше да се връщам отново и отново. Обичам България. Имам чудесни приятели тук, много приятели.
Аз съм руски православен християнин. Французин съм, но майка ми беше рускиня. Родена е във Франция, но дядо ми е избягал, заради Революцията. Те са били „бели руснаци“, както ги наричат в Европа. Обичам Русия. Нямам нищо против да го публикувате. Това няма нищо общо със CIC, но съм на страната на Русия, що се отнася до това какво се случва в последно време. В Европа е нормално всеки да има различна гледна точка. В днешно време, поради кризата, която е толкова трудна за всички, не остава време да се борим за себе си. 80 на сто от населението на Русия георграфски живее в Европа. Нуждаем се от мир, за да работим добре заедно. Русия е много важна тема за мен. Руската делегация в CIC, която допреди десет години не съществуваше, сега се състои от 35 члена. Много активни хора, големи спонсори, за което им благодаря.
Мисля, че разбирате защо се чувствам щастлив в България, въпреки че не е толкова близо до Франция, където живея, и защо обичам да идвам тук. През последните 4–5 години идвам по 2–3 пъти в годината. Чувствам българските си приятели много близки!
Превод на текста от английски на български език: Надя Тороманова
списание "Лов и риболов"
Сподели
Лунен 
Времето
Картички
